Историята на Вафен SS

Леон Дегрел[1]

 

 

Въведение

 

Представям Ви Генерал Леон Дегрел, който преди Втората световна война беше най-младият политически лидер в Европа и основателя на белгийската Рексистка партия. По време на този огромен военен и идеологически конфликт, той беше един от героите на източния фронт. За Генерал Леон Дегрел, Адолф Хитлер е казал: „Ако имах син, то бих искал той да е като Леон”.

Като държавен деец и военен, той е познавал много добре Хитлер, Мусолини, Чърчил, Франко, Пиер Лавал, Маршал Петен и всички европейски лидери по време на гигантския сблъсък -Втората световна война. За разлика от повечето от тях обаче, той е преживял войната, ставайки най-важният свидетел на този исторически период.

Жизненият път на Леон Дегрел е започнал през 1906 в Булон (Bouillon), малък град в белгийските Ардени. Семейството му е от френски произход.

Учил е в Университета в Louvain, където получава докторска степен по право. Той винаги се е интересувал, както и до днес, и от други академични дисциплини като политология, изкуство, археология и философия.

Като студент се проявяват неговите качества на водач. На двадесет години вече е публикувал пет книги и издава свой собствен ежеседмичен вестник. Воден от своята дълбока религиозност, той се присъединява към белгийското католическо движение и бързо става един от неговите лидери.

Но неговото увлечение винаги е било общуването с народа.

Леон винаги се е стремял да спечели широките маси, особено марксистите. Той искаше да ги приобщи към своите идеали за социално и духовно преобразуване за обществото. Неговата цел беше да помогне за издигането на обикновения човек ; да осигури за него стабилна, ефективна и отговорна държава, държава основана на здрав разум и от полза единствено народа.

Леон Дегрел е говорил пред повече от 2000 събрания, винаги отнасящи се до спорни и актуални въпроси. Неговите книги и вестници са четат навсякъде, тъй като те винаги се занимават с истинските проблеми. Едва навършил двадесет и пет години той добива такава известност, че изказванията му навсякъде са посрещани с огромен интерес.

След няколко години, той вече печели уважение и подкрепа от голяма част от населението. На двадесет и четвърти май 1936 г. неговата Рексистка партия успя да удържи съкрушителна изборна победа срещу останалите политически партии в Белгия, установени от години –Леон получи тридесет и четири места в Камарата и в Сената.

През 1936 г. Европа бе все още разделена на малки страни, ревниво пазещи своята история и затворени за всякакъв контакт със съседните държави.

Леон Дегрел гледаше по-надалеч. Като студент той беше пропътувал Латинска Америка, Съединените щати и Канада; беше посетил Северна Африка, Средния изток и всички европейски страни. Той разбира, че Европа има уникален шанс и трябва да се обедини.

Леон е поканен от Мусолини в Рим, Чърчил се среща с него в Лондон, а Адолф Хитлер го приема в Берлин.

Използвайки своя политически опит, той прави отчаяни усилия да предотврати избухването на нова война в Европа. Но старите конфликти между държавите, подозрителността между френския и германския народ са хитро използвани. Отдавна установените либерално-демократични политически кръгове и комунистическата партия работиха за едно и също: за война. За Кремъл това бе уникална възможност на болшевизира цяла Европа, отслабена от кървава война.

Така или иначе Втората световна войната започва. Най-напред в Полша, след това и в Западна Европа през 1940 г. Конфликтът прераства в Световна война през 1941 г.

Скоро германският флаг се вее от Северен полюс до бреговете на Гърция и до границата на Испания.

Конфликтът между Англия и Германия, представляващ гражданска война за Европа, продължаваше. А болшевиките се подготвяха да вземат участие и да поставят под свой контрол целия континент.

Но Хитлер провали плановете им и окупира западната част на Съветския съюз през юни 1941. За Европа имаше само две възможности- победа на Хитлер или на Сталин.

В този съдбовен момент стотици хиляди млади мъже във всички краища на Европа осъзнаха, че съдбата на техните страни е поставена на карта. Те отдадоха доброволно своя живот на борбата срещу световния комунизъм и за създаването на нова Европа.

Това бяха повече от 600 000 европейски бойци от не-германски произход, воюващи на Източния фронт. Те съставяха много напълно нови дивизии на Вафен SS (Waffen SS).

Вафен SS бе идеологическият и военен авангард на Европа. Германците във Вафен SS наброяваха едва 400 000 души- в действителност те бяха малцинство.

Вафен SS представляваше първата наистина общоевропейска армия, съществувала някога и наброяваща един милион доброволци.

След войната всяко поделение за тази армия трябваше да осигури на своя народ политическа система, освободена от негативното противопоставяне на между отделните държави, характерно за миналото. Всички бойци от Вафен SS се бориха за един и същ идеал. Всички споделяха еднакъв светоглед. Всички станаха другари по оръжие.

Най-важният политически и военен феномен на Световната война е също така и най-малко известният: дейността и развитието на Вафен SS

Леон Дегрел е един от най-известните доброволци от Вафен SS. След присъединяването си той печели всички отличия от ефрейтор до генерал и многократно проявява изключителна храброст. Участвал е в седемдесет и пет ръкопашни схватки. Раняван много пъти, той заслужено получава на най-високите военни отличия: Рицарския кръст-Ritterkreuz, Дъбовите листа, Златния немски кръст и многобройни други ордени за проявена храброст. Един от последните останали да воюват на източния фронт, Леон Дегрел избягва капитулацията, преминавайки със самолет 2000 километра през цяла Европа към Испания. Успява да оцелее въпреки постоянния огън и аварийно се приземява на брега на Сан Себастиан в Испания, сериозно наранен.

Въпреки всички премеждия Леон Дегрел оцелява. Макар и в изгнание, скоро успява да организира нов живот за себе си и за семейството си.

За Леон Дегрел философията и политиката не могат да съществуват без историческото познание. За него красотата издига духовно хората и човек не може да подобри живота си без нея.

Тази философия е отразена във всичко, което прави. В неговия испански дом изкуството е в хармония с историята.

Работата на Леон Дегрел винаги е била епична и същевременно поетична. Разхождайки се в неговия дом човек чувства величието на Рим с неговият мрамор, бронз и полупрозрачно стъкло; или изящната арабска архитектура, тържествената внушителност на готическата форма и пищността на Ренесанса и на Барока.

В тази атмосфера на красота и величие, последният и най-важен останал жив свидетел на втората световна война, Ви очаква, Дами и Господа: Генерал Леон Дегрел.

 

Дами и господа,

Бях помолен да говоря за един от най-малко познатите моменти на Втората световна война-историята на Вафен SS.

Донякъде е учудващо, че една военна и политическа организация, обединявала по времето на Втората световна война повече от един милион воюващи доброволци, все още е пренебрегвана от историята.

Защо?

Защо официалната история все още игнорира тази изключителна армия от доброволци? Тази армия, която беше в центъра на един гигантски конфликт, обхванал целия свят.

Отговорът се крие в поразителния факт, че Вафен SS се състоеше от доброволци от тридесет различни нации.

Каква причина ги събра и защо тези хора бяха готови доброволно да жертват своя живот?

Това немска организация ли беше?

В самото начало, да.

Първоначално броят на членовете на Вафен SS възлизаше на по-малко от двеста души. Броят им нарастваше постоянно до 1940 г., когато се разви вторият етап от съществуването на Вафен SS: германският Вафен SS -Germansiche SS.

Освен немските доброволци от Германския Райх към Вафен SS се присъединяваха и жители на северо-западните части на континента и потомци на германски заселници от всички краища на Европа.

1941 година, началото на големия сблъсък със Съветския Съюз беше и годината на възхода на европейската армия Вафен SS. Млади мъже от най-отдалечени страни воюваха заедно на източния фронт.

Почти никой не знаеше нищо за Вафен SS преди началото на войната. Дори на германците отне известно време да се запознаят с особеностите на организацията.

Адолф Хитлер получи поста канцлер по съвсем законен път, печелейки вота на германския избирател. Той осъществи предизборна кампания като всеки друг политик. Организира събрания, използваше предизборни плакати, неговите послания привличаха все-повече и повече избиратели. Милиони хора бяха спечелени от думите му и все повече членове на неговата партия получаваха места в Райхстага. Хитлер не получи властта по насилствен начин, а бе избран от народа и съответно беше назначен за Канцлер от Райхспрезидента на Германия Фелдмаршал Паул фон Хинденбург. Правителство на Хитлер беше напълно законно и легитимно. Всъщност в неговия кабинет само двама министри бяха членове на Националсоциалистическата партия.

По-късно Адолф Хитлер винаги получаваше доверието на избирателите, като резултатите му постоянно се подобряваха. При някои избори той получаваше резултат до 90 % от всички гласували, като тези резултати бяха единствено благодарение на неговите заслуги.

През своите кампании Хитлер се изправи срещу страшни врагове: властта въобще не се притесняваше да манипулира съвсем пряко и очевидно избирателния процес. Той трябваше да се изправи срещу правителството на Ваймарската република и отлично финансираните леви и либерални партии и добре организираната шест-милионна комунистическа партия. Само този, който наистина имаше доверието на народа, се осмеляваше да се бори честно и да убеждава хората да гласуват за него; това беше причината Хитлер да получи огромно мнозинство.

В онези дни SS (Schutzstaffel-охранителни отряди) не беше сериозен фактор. Съществуваше организацията SA (Sturmabteilung – щурмова част) с повече от три милиона члена. Тези хора бяха обикновени членове на Германската Националсоциалистическа Работническа Партия, но не и армия.

Тяхната основна функция бе защитата на партийни кандидати от масовия комунистически терор. А това беше истински кървав терор: повече от петстотин националсоциалисти бяха убити от комунистическите банди. Хиляди партийни членове бяха тежко ранени.

SA бе доброволна, недържавна организация и скоро, след като Хитлер пое съдбата на Германия в свои ръце, вече не можеше да се възползва от нейната помощ.

Той трябваше да работи в рамките на системата, на която бе избран да служи.

Адолф Хитлер пое властта на държава в много тежко състояние. Той трябваше да се пребори с бюрокрацията установена от стария режим. Всъщност през 1939 г., 70% бюрократите в Германия бяха назначени от стария режим и не членуваха в Националсоциалистическата партия. Хитлер също така не можеше да разчита на подкрепата на Църквата. Както големите компании така и комунистическата партия бяха напълно враждебни към неговата социална програма. Освен всичко това съществуваше изключителна бедност и шест милиона работници бяха трайно безработни. В никоя друга европейска страна дотогава не беше съществувала такава безработица.

 

 

Така много от работниците се оказваха напълно изолирани. Трите милиона партийни членове от SA не бяха в управлението. Те гласуваха и помагаха за изборните победи, но една такава организация не може да измести установената бюрокрация в държавния апарат. SA също така бе неспособна да окаже влияние върху армията, тъй като висшите офицери, страхувайки се от конкуренция бяха вражески настроени към SA.

Тази враждебност достигна такива размери, че постави Хитлер пред тежка дилема. Какво да прави с милионите последователи, които му помогнаха да дойде на власт? Естествено човек като него никога не би могъл да им обърне гръб.

Армията беше отлично организирана структура с много влияние. Макар че наброяваше едва 100 000 души съгласно Версайския диктат, имаше голямо влияние в държавните дела и в обществения живот- президент на страната беше Фелдмаршал Паул фон Хинденбург. Армията бе привилегирован обществен слой. Почти всички висши офицери принадлежаха към висшето общество.

За Хитлер бе невъзможно пряко да поеме ръководството над силната армия. Той бе избран съгласно законите на държавата и не можеше да си позволи това, което Сталин направи: да разстреля цялото ръководство на армията. По заповед на Сталин бяха убити тридесет хиляди висши офицери. По този начин Сталин постави на всички ръководни постове своите собствени надеждни комисари.

Такива драстични методи не можете да срещнете никъде в Германия по това време. Въпреки това Хитлер, за разлика от Сталин, беше обкръжен от международни врагове.

Неговото избиране на канцлерския пост предизвика международно недоволство. Той получи доверието на избирателите пряко, без посредничеството на установените политически партии. Неговата политическа платформа включваше призив за възвръщане на расовата чистота в Германия като начин за връщане на властта на самите хора. Тези принципи така вбесиха световното еврейство, че през 1933 г. световната еврейската общност официално обяви война на Германия!

Противно на общо възприетото мнение, Хитлер беше с ограничена власт и в действителност бе съвсем сам. Как този човек се пребори да остане на политическата сцена през тези изключително трудни ранни години, е трудно да се обясни. Само фактът, че Хитлер беше изключителен гений, може да обясни неговото оцеляване срещу всички превъзхождащи го политически сили. Както в чужбина, така и в страната, Хитлер трябваше да демонстрира изключителна гъвкавост, за да докаже своята добра воля.

Но въпреки всички усилия, Хитлер постепенно беше притиснат в ъгъла. Конфликтът между SA и армията се изостряше. Старият сподвижник на Адолф Хитлер, Ернст Рьом- ръководител на SA, искаше да последва примера на Сталин и физически да елиминира армейското ръководство. Разкриването на плановете му доведе до смъртта на Рьом, след което SA бе възстановена и бе върната предишната и сила.

По това време в Германия, единствено SS охраняваше Райхсканцлера Адолф Хитлер: личната му охрана наброяваше общо сто и осемдесет души. Те бяха млади хора с изключителни лични качества, но без каквато и да е политическа роля. Техните задължения се изчерпваха с това да охраняват Имперската Канцелария и да отдават военни почести при посещения на високопоставени лица.

Тази малобройна организация от 180 храбри германци едва след няколко години прерасна в армия от милиони доброволци. Бойците на тази армия проявяваха безпрецедентна доблест и себеотрицание и разпространяваха идела на Нова Европа из целия континент.

След като Хитлер бе принуден да признае влиянието на армията той осъзна, че офицерите никога не са подкрепяли неговата революционна политическа програма. Това бе една армия от аристократи.

Хитлер бе човек от народа, държавник, който за кратко време успешно се пребори с безработицата- изключителен успех ненадминат дори и до днес. За две години той даде работа на шест милионни германци и ги изведе от ужаса на неописуемата бедност. За пет години германският работник удвои своя доход, без да има никаква инфлация. За него бяха построени стотици хиляди красиви домове на минимална цена. Всяка къща имаше градина, за да могат да се отглеждат цветя и зеленчуци. За всички заводи бяха осигурени спортни игрища, плувни басейни и привлекателни и удобни работни места.

За първи път беше въведен платеният отпуск. Както комунистите, така и капиталистите никога не бяха предложили на работниците платен отпуск- това бе заслуга на Хитлер. Той създаде известната организация „Сила чрез радост”(„Kraft durch Freude”-KdF), която осигуряваше на всеки германски работник екскурзии с луксозни кораби до всички краища на света, на съвсем достъпни цени.

Всички тези социални реформи не се харесваха на установената политическа и финансова олигархия. Борсовите магнати и международните банкери виждаха в тези дълбоки промени в полза на обикновения работник, сериозна опасност. Но Хитлер устоя на натиска на влиятелните предприемачи. Той гарантира, че преследване на печалби може да има само, ако работниците получават прилични заплати и ако се зачита достойнството им на работното място. Самите хора, а не печалбата, трябваше да стоят на първо място.

Това бяха само някои от реформите на Хитлер. Освен това започнаха стотици други реформи, целящи подобряване живота на германците. Адолф Хитлер буквално възстанови страната. Само за няколко години бяха изградени повече от 8000 км. нови автомагистрали. За обикновения работник беше създаден достъпният автомобил „Фолксваген”. Всеки служител можеше да получи този автомобил срещу заплащане от пет райхсмарки на седмица. Това бе безпрецедентен случай в цяла Европа. Благодарение на отличните шосета, изградени от националсоциалистическото правителство всеки работник за първи път можеше да пътува из цяла Германия и да посети всяка част на страната винаги, когато пожелае. Същата програма бе приложена и към селските стопани и представителите на средната класа.

За Фюрера Адолф Хитлер беше ясно, че за да протичат провежданите от него мащабни социални реформи без съпротива, той се нуждае от силно средство, което да внушава уважение.

Хитлер все още не беше влязъл в конфликт с армията, но започна умело да изгражда структурите на SS. Усещаше се огромна нужда от една обществена сила като SS, тъй като преди всичко Хитлер беше политик, а войската бе последното средство, до което можеше да прибегне. Неговата цел бе да спечели народа и да получи лоялност и уважение, особено от по-младото поколение. Той знаеше, че висшите държавни чиновници и офицери биха се противопоставили на всяка негова решителна крачка.

И той имаше право. Чрез високопоставените в обществото офицери, представителите на стария режим планираха да свалят от политическата сцена законно избраното правителство на Германия. При този случай, известен като Мюнхенския заговор, заговорниците бяха разкрити навреме. Годината бе 1938.

На 20 Юли 1944, Хитлер беше на косъм от смъртта, когато група висши офицери поставиха бомба със закъснител под неговото бюро.

За да не ангажира армията, Хитлер увеличи числения състав на SS, като я превърна в организация, отговорна за спазването на закона и реда. Разбира се, съществуваше и полиция, но и нейната лоялност беше под въпрос. По време на Ваймарския режим в Германия бяха назначени 150 000 полицаи. Хитлер се нуждаеше от SS не само, за да разкрива заговорите срещу властта, но най-вече да защитава провежданите мащабни реформи. Освен неговата собствена първоначална охранителна част от SS - Leibstandarte SS „Adolf Hitler”от 180 души, възникнаха и други полкове като например Deutschland и Germania.

Армейското командване направи всичко възможно, за да предотврати разрастването на SS. Хитлер заобиколи тези сериозни пречки, като възложи на вътрешното министерство, а не на военното министерство набирането на нови членове за организацията.

Военните се противопоставиха, като се опитаха да попречат на постъпването на мъже между 18 и 45 години в SS. На основание на защита на националната сигурност, войниците бяха задължени да служат най-малко четири години, подофицерите дванадесет и офицерите двадесет и пет години.

Смяташе се, че тези заповеди биха спрели набирането на нови членове в SS. Случи се точно обратното- хиляди млади мъже, въпреки дългата военна служба масово се включиха в редиците на SS, дори повече, отколкото биха могли да бъдат приети.

Младите германци чувстваха, че SS е единствената подобна сила със своя собствена идеология.

Новообразуваните формации на SS привлякоха общественото внимание. Облечените в елегантни черни униформи редици на SS привличаха все повече млади мъже.

Изминаха две години от 1933 до 1935, докато започна постоянна борба срещу армията за изграждане на силна организация от 8000 члена на SS.

По това време името Вафен SS дори не съществуваше. Едва след 1940 година, след военната операция във Франция, SS официално бе наименован „Вафен SS”-като до 1935 бе наричана само SS. Но осемхилядната SS не беше многобройна сила в една държава с 80 милионна души население. Така бе създаден охранителният корпус Totenkopf. Фактически те представляваха част от SS, но официалната им функция беше охраната на концентрационните лагери.

Какво представляваха тези концентрационни лагери?

Това бяха трудови лагери, в които необузданите комунисти бяха принудени да се трудят. Те бяха третирани добре, тъй като все още съществуваше надежда, че у тях може да се пробуди някакъв патриотизъм. Съществуваха два концентрационни лагера с общо три хиляди обитатели. Три хиляди от общо шест милиона членове на комунистическата партия! -едва един на две хиляди. До началото на военните действия до войната в лагерите имаше по-малко от десет хиляди души.

Охранителният корпус Totenkopf се състоеше от четири полка. Предвиждаше са в подходящ момент те официално да постъпят в SS. Totenkopf успя да не попадне в обществения интерес, чрез въвеждането на сложна система за приемане на доброволци, с цел да се запази дейността на корпуса и неговата сила незабележима.

В началото на войната Totenkopf наброяваше 40 000 души. Предстоеше те да бъдат разпределени на 163 поделения. По това време Leibstandarte достигна до 2800 доброволци и бе създаден четвърти полк във Виена след Аншлуса.

Младите мъже, постъпили в SS бяха подготвяни като никоя друга армия в света. Военната и теоретична подготовка беше интензивна, но физическото възпитание бе това, на което най-много се държеше. Членовете на SS имаха отлични постижения във всички видове спорт. Всеки от тях би се справил без проблеми на Олимпийските игри. Извънредната физическа издръжливост на воините от SS на Източния фронт, която удиви света, бе резултат на ежедневни тренировки.

Отделяше се голямо внимание и на идеологическата подготовка. Младите германци от SS знаеха за какво се борят и каква трябва да бъде нова Германия, възкръсваща за нов живот пред очите им. Те знаеха, че германците са били морално обединени, когато се преодолявали класовите си различия и когато са си върнали загубените през Първата световна война германски провинции. Те разбираха родовите си връзки с всички други германци, живеещи в чужди земи извън Отечеството- в Полша, Русия, Судетската област и в други части на Европа. Всички членове на организацията знаеха, че трябва да бъдат свързани чрез етническото си единство.

Младият есесовец бе обучавани в две военни академии, едната в Бад Тьолц (Bad Toelz) другата в Брауншвайг (Braunschweig). Тези академии коренно се различаваха от мрачните казарми в миналото. В тях идеалът за красота беше обединен с най-модерните технологии за времето си, а самите сгради бяха разположени сред великолепна природа.

Хитлер бе против възникването на какъвто и да е военен конфликт, особено в Западна Европа. Той дори не считаше, че SS би могла да участва в една такава война. SS беше преди всичко политическа сила. Фюрерът разгледаше западноевропейските страни като отделни култури, които биха могли да се обединят, но не и да бъдат завоювани. Той осъзнаваше, че един конфликт в западна Европа би бил гражданска война, в която не може да има победители, а само губещи.

Тези възгледи на Хитлер бяха далеч от мисленето на лидерите на другите европейски страни. Ограничените възгледи от годините 1914-1918, когато едни държави воюваха срещу други за малко земя, все още преобладаваше в Европа през 1939 г. Различен беше случаят със Съветския съюз, където интернационализмът замени национализма. Комунистите никога дори и не заявяваха, че защитават интересите на Русия или на руския народ. Комунизмът не се ограничаваше да се стреми към придобиване на големи територии; болшевиките целяха и съвсем открито претендираха за тотално световно господство.

Този нов фактор драматично променяше световната обстановка. Тази политика на световно влияние все още се изпълнява от СССР и в наши дни - във Виетнам, Афганистан, Африка или в Полша. За онези времена време това бе изцяло нова външнополитическа доктрина. От всички световни лидери само Хитлер гледаше на тази концепция като на огромна заплаха за мира.

Фюрерът трябваше да възстанови опустошената от комунистите следвоенна Германия. Особено в Берлин и в Бавария местните комунисти действащи под заповеди, идващи от чужбина, създадоха истинска държава в държавата и почти успяха трайно да установят своето управление там (например така наречената Баварска съветска република). За Хитлер, както и за всеки германец и европеец опасността идваше именно от Изток- заплахата за целия свят беше комунизмът.

Освен че никога не беше се стремял към подчинявана на Европа, Хитлер имаше ясна представа, че Германия не би могла да воюва на два фронта.

В този момент вместо да оставят Германия да поведе борбата срещу болшевизма, правителствата на западните европейски държави взеха безумното решение да атакуват Хитлер.

Така наречените западни демокрации се съюзиха със Съветския съюз, за да изолират и унищожат законното правителство на Германия.

Версайският договор вече беше осакатил Германия във всяка област (както бе постъпено и с България). Целта - Германия да бъде превърната в държава в постоянна икономическа криза и с безсилна армия. Съюзниците бяха сключили поредица от договори с Белгия, с наскоро създадената Чехословакия, Югославия, Полша и Румъния, за да бъде Германия подложена на натиск от всички страни.

През лятото на 1939 г. правителствата на Британия и Франция водеха тайни преговори за военен съюз със Съветския съюз. Преговорите бяха провеждани в Москва, а протоколите бяха подписани от маршал Жуков.

Имам подробни сведения за международните отношения по онова време. Някои факти са наистина шокиращи. Например договорът, гарантиращ на Великобритания и Франция Съветска военна помощ срещу Германия. Според него Съветският съюз трябва да осигури на Англо-Френските сили незабавно 5500 бойни самолета плюс целия капацитет на съветските военно-въздушни сили. Освен това СССР трябва също да предостави от 9 000 да 10 000 танка за нападението срещу германската армия. В замяна Съветският съюз трябва да получи балтийските държави и свободен достъп до Полша. Планът изисква ранна съвместна атака.

Германия бе все още минимално въоръжено на този етап. Френските участници в преговорите разбраха, че 10 000 съветски танка бързо могат да унищожат 2000 немски военни машини, но не се досетиха, че едва ли болшевиките ще спрат на френската граница. По същия начин британското правителство щеше да допусне червената армия да премине през цяла Европа.

Изправяйки се срещу пълна международна изолация и реална военна заплаха Хитлер се реши още веднъж сам да се бори за мира, преговаряйки с едната или с другата страна на Съветско-Британско съглашение.

Обръщайки се към британското и френското правителства той направи предложения за преговори, които да гарантират европейския мир. На тези опити за предотвратяване на война бе отговорено с оскърбления и безпочвени обвинения. Международната преса водеше кампания на животинска ненавист към Хитлер, по начин непознат в историята. Шокиращо е да се прочетат отново тези вестници днес.

Когато Хитлер отправи същите предложения към Съветския съюз, бе изненадан от ентусиазма, с който бе посрещнато това. Всъщност Сталин не подписа споразумението за ненападение с Германия с цел мир. Плановете на болшевиките предвиждаха Европа да се унищожи в една кървава война, докато Съветският съюз успее да укрепи своята военна сила.

Истинските намерения на Сталин се разкриват пред съветския генерален щаб в сведенията, с които разполагам. Сталин изразява намерението си Германия и западните европейски държави да се унищожат едни други. Сталин имаше голям интерес да печели време и да остави другите да воюват първи. Запознат съм с военни му планове и съм виждал как те бяха реализирани на практика. През 1941 десетте хиляди танка на Съветския съюз достигнаха до 17 999, а през следващата година те бяха 32 000- десет пъти повече от германските. Съотношението на Военновъздушните сили също беше 10 към 1 в полза на червената армия.

След като Сталин подписа пакта за ненападение с Германия, даде заповед да бъдат построени 96 военновъздушни летища на западна съветска граница (границата с Германия), като само за следващата година бяха планирани още 180! Неговата стратегия бе останала непроменена: „Воювайки европейските държави стават все по-слаби. Колкото повече ние изчакваме, толкова по-силни ставаме”. При всички тези ужасни обстоятелства Втората световна война започна. Война, която предлагаше на Съветския съюз съдбата на цяла Европа на сребърна тепсия.

Осведомен за подготвяното от СССР нападение, Хитлер знаеше, че ще застане лице в лице с комунизма рано или късно. И за да се противопостави на тази заплаха, трябваше да разчита на напълно верни хора, такива които биха се били в името на своя идеал. Основният принцип, от който Националсоциализмът и лично Хитлер винаги се е ръководил е вместо класова борба и социално разделение да се издигне идеологията на сътрудничеството между всички класи, в името на народната общност.

Тогава беше ясно, че марксистката класова борба не беше донесла никаква положителна промяна за руския народ. Руските работници бяха лошо облечени, както е това и сега, без подслон, без храна. Хранителните стоки са оскъдни и до днес, а намирането на нормален подслон в Москва е истински кошмар, както и преди войната. За Хитлер пропадането на теорията за класовата борба направи социалното сътрудничество единствената възможна алтернатива. За да стане това сътрудничество възможно, Хитлер се погрижи една социална група да не може да злоупотребява с правата на друга.

Факт е, че наскоро справилите с промишлената революция богати обществени групи, бяха злоупотребили извънредно много с привилегиите си - това бе причината Националсоциалистите да изградят идеологията си въз основа на искания за социална справедливост.

Националсоциализмът бе едно народно движение. Голяма част от членовете и поддръжниците на партията бяха обикновени работници и служители. 70% от членовете на „Хитлерюгенд ” (Hitlerjugend -Хитлерова младеж) бяха деца на работници. Хитлер спечели изборите, поради това че тези трудещи се хора стояха твърдо зад неговите идеи за социална справедливост. Изненадващо е защо шест милиона комунисти, които гласуваха против Хитлер, обърнаха гръб на комунизма след успехите на партията му. Имаше само една причина: те станаха свидетели и изпитаха преимуществата на сътрудничеството между социалните групи. Някои твърдят, че били принудени- това не е вярно. И те като другите германци, верни на родината си и на лидерите и в продължение на четири години воюваха храбро на източния фронт.

Работниците никога не изоставиха своя водач, за разлика от богатите капиталисти. Хитлер разясни своята формула за класово сътрудничество като отговор на комунизма със следните думи:

„Класовото сътрудничество се състои в това, че капиталистите никога повече не трябва да се отнасят към работниците като към обикновени компоненти на икономическата система. Но парите също са част от нашия икономически живот, а работниците са много повече от машини, на които всяка седмица се плаща някакво възнаграждение. Истинското богатство на Германия е в нейните работници”.

Трудът, а не златото стана основа на германската икономиката. Националсоциализмът бе изграден на принципи, противоположни на тези на комунизма. Изборните победи бяха последвани от извънредни постижения в социалната сфера.

Винаги чуваме всевъзможни клевети и лъжи за Националсоциализма, но е никога не можем да чуем нещо за огромните постижения в сферата на социалните проблеми. Примитивната омраза създадена срещу Хитлер от международния еврейски елит и робската преса бе следствие на неговата безпрецедентна и самоотвержена работа за осигуряване на социална справедливост. Очевидно е, че едно истинско народно движение като Националсоциализма е в противоречие с егоистичните интереси и хищнически цели на хората, командващи международните капитали. Хитлер направи ясно да се разбере, че контролът над много пари не дава правото на чудовищна експлоатация над една цяла страна, защото хората в нея имат право да живеят с достойнство. Думите и действията на Фюрера спечелиха германската младеж. При една такава мащабна обществена революция, членовете на SS бяха длъжни да защитят Германия на всяка цена.

През 1939 г. войната в западна Европа игнорираше всякакви разумни причини. Това беше гражданска война между онези, които би трябвало да бъдат обединени- една чудовищна глупост.

Младият есесовец бе подготвен да поведе Националсоциалистическата революция. За срок от пет до десет години те трябваше да заменят остарелия административен апарат, наследен от предишния режим.

След начало на войната стана възможно за тези млади мъже да останат безучастни. Както останалите германци те трябваше да защитят страната си и те при това да се справят по-добре от останалите.

Военните действия превърнаха SS от вътрешна политическа сила в национална бойна единица, надхвърляща рамките на националните интереси.

Сега се намираме в Полша в начало на световната война с нейните дългосрочни последици. Можеше ли тази война да бъде избегната? Категорично да! Дори след операцията в Полша.

Данцигският конфликт се основаваше на огромна несправедливост. Версайският договор предаде немския град Данциг на Полша въпреки желанието на неговите граждани.

Тази несправедливост бе така възмутителна, че бе осъдена в цял свят. Голяма част от Германия (Прусия) бе разделена по средата. За да отидете от Западна Прусия до Източна Прусия трябваше да пътувате в запечатан влак през Полша! Гражданите на Данциг бяха гласували 99% техният град да бъде върнат към Германия. Правото им на самоопределение бе последователно потъпквано.

 

 

 

 

 

 

Но причината за войната в Полша не беше само Данцигският въпрос или самоопределянето на Полша.

Само преди няколко месеца Полша беше нападнала Чехословакия по същото време, когато Хитлер беше върнал Судетската област на Германия. Поляците дори бяха готови на сътрудничество с Германия. Полша се обърна срещу Германия, защото британското правителство направи възможно, за да влоши Немско-Полските отношения.

Защо?

Вероятно това трябва да се свърже с дългогодишния комплекс за малоценност на британските управляващи по отношение на Европа. Този комплекс се проявява в маниакалния стремеж на Великобритания да държи Европа слаба чрез насаждане на войни и несъгласие.

В това време Британската империя управляваше 500 милиона души извън Европа, но тя беше повече заета с традиционното си занимание: да предизвиква войни и конфликти в цяла Европа. Тази политика никога да не бъде допуснато израстването на голяма европейска сила е била начин на действие на владетелите на Британия в продължение на столетия.

Примерите за такава намеса са много - Карл Пети от Испания, Луи Четиринадесети, Наполеон или Вилхелм Втори, император на Германия- британската върхушка никога не допускаше никаква обединяваща сила в Европа. Напротив, Германия никога не беше се и опитвала да се намеси в британските вътрешни работи. За сметка на това Великобритания винаги успяваше да се намеси пряко в европейските отношения, особено в Централна Европа и на Балканите.

Влизането на Вермахта в Прага предизвика смут на британските острови. Прага и Бохемия са били част от Германия в продължение на столетия и винаги в германската сфера на влияние. Опитите на Англия за насаждане на нови конфликти в този регион бяха възпрепятствани.

За Германия режимът в Чехословакия представляваше сериозна заплаха. Едуард Бенеш (президент на Чехословакия), един истински сатрап в Чехословакия, верен на Сталин, бе получил заповед от своите Кремълски господари да отвори границите на страната за комунистическата армия при първо поискване. Чехословакия бе съветския плацдарм за нападение срещу Германия.

 

  „Една малка страна е заплаха за Германия”-германска карта от 1934 г., представяща военната опасност за германската сигурност- разстоянието от чехо-словашката граница до всяка точка на Германия е не повече от 550 км.

 

Прага бе „стражевата кула” на централна Европа и възможен преден пост за задържане на съветското нашествие. Съществуваха също така исторически и икономически взаимоотношения на Чехословакия с Германия. Германската империя винаги е имала силни икономически връзки с Централна Европа. Дългогодишните икономически и културни отношения на Румъния, България, Унгария и Югославия с Германия функционират успешно и до днес.

Европейската икономическа политика на Германия бе основана на здрав разум и реализъм. Не грижата за съдбата на Чехословакия ръководеше английските интереси, а възможността да се изгради сътрудничество в търговията между Германия и останалите страни в рамките на един очертаващ се европейски свободен пазар.

По това време английския народ все още чувстваше искрено възхищение от постиженията на Хитлер. Добре си спомням, когато Лойд Джордж се обърна към немската преса с думите: „Можете да благодарите на Бог, че имате такъв човек за ваш лидер! „ – това бяха думи на Лойд Джордж, непримиримият враг на Германия от времето на Първата световна война!

Крал Едуард Осми, който точно по това време беше абдикирал от английския престол и вече беше само Уиндзорски херцог, също посети Хитлер в неговия дом в Берхтесгаден (Berchtesgaden), придружен от съпругата с. След завръщането си, Херцогът изпрати телеграма на Хитлер. В нея четем: „Какъв прекрасни дни прекарахме с Ваше Превъзходителство. Никога няма да ги забравим”! Херцогът споменаваше и това, което много англичани отдавна знаеха: „Германските работници наистина са в положение, на което може да завиждат всички останали в Европа”. Уиндзорският херцог казваше истината. Трудещият се германец печелеше два пъти повече от преди, без наличие на инфлация, а неговото жизнено ниво беше изключително високо.

Дори Чърчил, най-фанатичния враг на германския народ, година преди войната изпрати на Хитлер писмо, в което пишеше: „Ако някога Великобритания попадне в бедствие сравнимо с това, което измъчи Германия през1918 г., аз ще помоля Бог да ни изпрати човек със силата и характера на Ваше Превъзходителство”. Вестник London Times съобщи за това извънредно изявление.

Врагове и приятели, всички признаваха, че Хитлер е изключителен гений. На постиженията му завиждаха политици от целия свят. Само за пет кратки години, той възроди една разорена държава, в която преди имаше милиони безработни, при една от икономиките с най-добър потенциал за развитие. Новоизградената социално-политическа и икономическа система бе така силна и устойчива, че една сравнително малка страна като Германия успя да издържи във войната срещу целия свят цели шест години.

Чърчил призна, че никой друг в света не е имал подобен успех. Малко преди началото на войната той отбеляза: „Няма съмнение, че можем да развиваме мирни взаимоотношения с днешна Германия „. Но Чърчил вече получи други инструкции. Плутокрацията се опасяваше, че успехите на Хитлер в Германия могат да се разпространят и в други страни, затова те решиха да го унищожат. Започнаха да подклаждат дива омраза срещу Германия в останалите европейски страни, като използваха старите местни конфликти. Използваха и разбираемата завист от успехите на Германия.

Високата раждаемост в Германия я направи най-гъсто населената страна в западна Европа. По отношение на науката и технологиите Третият Райх далеч изпреварваше Франция и Англия. Хитлер беше направил Германия икономическа свръх-сила. За Англия възкръсването на европейската сила беше повече от престъпление и затова управляващите решиха тотално да унищожат Хитлер и Германия с всички възможни средства.

Великобритания ловко подведе полското правителство към конфликт с Германия. Самите поляци желаеха да живеят в мир. Вместо това злополучният полски народ бе въвлечен във войната от Англия. Не трябва да забравяме, че милион и половина германци живееха по това време в Полша и допринасяха много за полската икономика. Освен ключовите търговски връзки с Германия, полското правителство се надяваше, че с нейна помощ ще може да си върне полските територии, заграбени от Съветския съюз; земи, за които те неуспешно се бяха борили през 1919 г.

През януари 1939 г. Хитлер предложи на полския лидер Юзеф Бек, приемането на компромис за решаване на Данцигския въпрос. Предложението предвиждаше да бъде уважен избора на населението на Данциг, градът да остане в Германия, като Полша да продължи да има свободен достъп до балтийските пристанища и пристанищни съоръжения; право, което да бъде гарантирано с договор.

Преобладаващото мнение по това време, че всяка държава трябва да има излаз на море не е състоятелно. Швейцария, Унгария и други страни без излаз на море също отбелязваха стопански просперитет по това време. Предложенията на Хитлер се базираха на принципите на самоопределяне и независимост. Дори Чърчил допускаше, че такова решение може веднъж завинаги да уреди Данцигския проблем. Така или иначе, това признание не попречи на Чърчил по-късно да постави на Германия следния ултиматум: пълно отказване от всякакви претенции към Полша или война. Неотдавна станахме свидетели какво стана, когато Израел нападна Ливан. Разрушени бяха гъстонаселени градове като Тир, Сидон и Западен Бейрут. Тогава всички призоваваха за изтегляне, но никой не обяви война на Израел, когато евреите отказаха да отстъпят.

С малко търпение можеше да се намери решение на Данцигския въпрос. Вместо това международната преса продължи с нарастващо озлобление мащабна кампания с нагли лъжи и откровени фалшификации срещу великия водач на германския народ. Упорито и последователно справедливите му предложения бяха представяни погрешно от безмилостната пропагандна атака на международната преса.

От всичко случило се през Втората световна война, никога няма да чуете за масовите кланета в Полша малко преди войната. Притежавам подробни доклади, документиращи поголовните убийства на беззащитни германци в Полша.

Хиляди германски мъже, жени и деца бяха избити по най-зверски начин от обезумели тълпи. Снимките на тези нечовешки изстъпления са шокиращи. Германският лидер бе решен да спре тази варварска сеч и се да притече на помощ на сънародниците си.

Войната в Полша доказа, че Хитлер е истински военен гений. Историците по това време вече започнаха да разпознават най- изумителната черта от личността му: неговият рядко срещан военен гений. Всички успешни военни кампании на Третия Райх бяха планирани и пряко ръководени лично от Хитлер, а не от Генералния щаб. Хитлер вдъхнови и подтикна към действие много генерали, които по-късно станаха неговите най- способни командири в големите военни кампании.

По отношение на военните действия с Полша Генералният щаб планираше офанзива по протежение на брега на Балтийско море с цел достигане до Данциг, един план обречен на неуспех. Вместо това Хитлер разработи военната доктрина на Светкавичната война (Blitzkrieg) и за минимално време Вермахта навлезе във Варшава. Доброволците от Вафен SS заминаха за фронта в Полша и тяхната храброст удиви света.

Втората военна операция- във Франция също беше краткотрайна и не взе много жертви. Френско-Британските сили преминаха в Белгия и Холандия, за да проверят германското придвижване, но бяха заблудени и обкръжени край Седан. Всичко беше въпрос на дни.

Някои историци твърдят, че Хитлер не е имал нищо общо с тази операция; всички планове били дело на Генерл-фелдмаршал Ерих фон Манщайн (Erich von Manstein)- напълно невярно твърдение. Наистина фон Манщайн за първи път формулира идеята за хода на военните действия, но щом я представи пред Генералния щаб, беше порицан, понижен в чин и изпратен в отпуск в Дрезден. Генералният щаб се погрижи този инцидент да не достигне до знанието на Хитлер, така че Хитлер сам поведе кампанията по същото направление и успя напълно да разгроми Френско-Британските сили. Едва през март 1940 г. Манщайн установи контакт с Фюрера.

Хитлер също беше планирал военните акции на Балканите и в съветска Русия. В редките случаи, когато Хитлер допускаше Генералният щаб да поеме инициативата, като например в битката при Курск, сраженията биваха загубени.

По време на войната в Полша Хитлер не се осланяше на остарели военни теории от преди 50 години, както препоръчваше Генералният щаб, а на своя план за бързо обкръжаване на врага под формата на огромни клещи. За осем дни войната с Полша бе спечелена, при положение че територията и е равна по големина на тази на Франция.

В тази осемдневна победоносна кампания взеха участие три SS полка- Leibstandarte, Deutschland и Germania. Освен това - SS моторизиран батальон, инженерски корпус и свързочна част. Общо взето това беше добре организирана, но малка военна сила от 25 000 души.

Зеп Дитрих (Josef „Sepp” Dietrich) и подчинената му част Leibstandarte SS „Adolf Hitler” напускайки Силезия раздели на две полската територия за няколко дни. С по-малко от 3000 войници той разби 15 хилядите полски сили и взе 10 000 военнопленника. Естествено такъв триумф не бе постигнат без загуби.

Трудно е да си представим, че от общо един милион доброволци от SS, загинали в бойни акции са 352 000, а безследно изчезналите-50 хиляди- зловещи цифри!Четиристотин хиляди от най- благородните младежи на Европа. Без да се колебаят те жертваха себе си за своя висш идеал. Знаеха, че трябва да дадат пример на бъдещите поколения. Те бяха първи на фронта като най-добър начин да защитят своята страна и своята идеология и да докажат безстрашието си.

По време на триумф или на поражение Вафен SS се стремяха да са най-достойните представители на германския народ.

Властта на SS бе изразяване на волята на народа: това бяха хора доброволно събрали се в служба на отечеството.

Съгласието постигнато при избори не е единствено; съществува и съгласие и единомислие в сърцата и умовете на хората. В действителност, Вафен SS проведе един вид плебисцит: дали германците ще им отдадат необходимото уважение и любов. Тази висока морална мотивация направи доброволците от Вафен SS най-добрите бойци в света.

Отрядите SS се бяха доказали в своите действия. Това не бяха политици, говорещи празни приказки, а герои, които отдаващи живота си, бързащи първи да пристигнат на фронта и да се бият водени от силния си другарския дух. Това другарство бе една от най-отличителните характеристики на SS: всеки лидер от SS бе приятел с останалите.

На фронта действително бяха доказани резултатите от физическото възпитание на SS. SS- офицерът бе подложен на сурова програма за физическа подготовка, така като войниците. Офицерите и войниците се състезаваха в едни и същи видове спорт и само най-добрите печелиха, независимо от своя чин. Тези методи затвърдиха духа на братски взаимоотношения, който водеше целия състав на Вафен SS. Само съвместните усилия на свободни граждани, свързани от висок идеал може да спомогнат за единството на Европа. Погледнете днешния така наречен Европейски общ пазар- не съществува никаква обединяваща идея. Всичко е основано на пазарене за цените на доматите, стоманата, въглищата или на алкохолните напитки. Едно европейско обединение с бъдеще ще се основава на повече, отколкото само на такива чисто търговски взаимоотношения.

 

Установяването на взаимоотношения, основани на справедливост и взаимно зачитане на достойнството между войници и офицери винаги е било желано от всички. Половината от всички командири на дивизията загинаха в боевете. Половината! В историята на никоя друга армия в света нищо подобно не се е случвало! Офицерът от винаги сам повеждаше другарите си в кървавия бой. Аз лично участвах в седемдесет и пет ръкопашни схватки, тъй като офицерът от SS трябваше пръв да срещна врага. Никога войниците не бяха изпратени в касапницата от скрити на сигурно, далеч от фронтовата линия офицери- напротив, те следваха своите командири в боя водени от пламенно чувство за преданост.

След преодоляването на блокадата при Черкаси (град в Украйна, тогава в Съветския съюз) разговарях с всички мои войници един по един, с всички хиляди доброволци по това време. В продължение на две седмици, от зора на здрач всеки ден аз им задавах въпроси и внимателно слушах техните отговори. Понякога се случваше някои войници, които повече изтъкват заслугите си, да получават медали, докато други – истински герои, скромно премълчавайки делата си, да не бъдат награждавани. Разговарях с всички тях, тъй като исках от самите участници да знам подробности за това, което се е случило, и какво точно те са предприели. Най-важното бе да знам истината.

Трябва да спомена случая, при който се оказа, че двама от моите войници са от белгийската съпротива- те бяха изпратени, за да ме убият. На фронта е много лесно да застреляш някого коварно в гърба. Но дори и те бяха завладени от изключителния дух на другарство и взаимопомощ в SS. Офицерите можеха да очакват пълна вярност от страна на подчинените си, по примера на техните собствени действия.

 

Един офицер от SS оцеляваше на фронта средно по три месеца. В Естония веднъж пристигнаха десетима млади офицери от военната академия в Bad Toelz в понеделник, а в четвъртък беше останал жив само един от тях и при това беше тежко ранен.

В традиционните армии, офицерите общуваха с войниците като по-високопоставени с подчинени, а много рядко като братя по оръжие и братя в своите идейни възгледи.

Така че, не е учудващо, че още от 1939 г., Вафен SS спечели възхищението и уважението на всички. Това даде на Хитлер възможност да осъществи увеличаване на личния състав. Вместо полкове, трябваше да има три дивизии.

Отново армейското командване предприе драконовски контрамерки: в SS можеше да се постъпи само след не по-малко от четири години военна служба. Командването си мислеше, че някой няма да поеме такъв риск. Отново те сгрешиха. Само през месец февруари 1940 г. постъпиха 49 000 доброволци. От 25 000 през септември 1939 г. броят им нарасна до 150 000 през 1940г.

По този начин от 180 души се стигна до 8000, по. късно до 25 000, до 150 000 и накрая дори до един милион, въпреки всички изкуствено създавани пречки.

Хитлер нямаше никакъв интерес от започване на войната с Франция, този конфликт му бе наложен.

Членовете на SS трябваше да служат във Вермахта и освен това бяха изпращани на най-опасните и трудни мисии. Въпреки това, бяха снабдени с долнокачествени ръчни оръжия и екипировка; нямаха танкове. Едва през 1940 г. Leibstandarte получи няколко разузнавателни танка. SS получи само моторни превозни средства и това беше всичко! Но с камиони, мотоциклети и ограничени средства не могат да се извършат бойни подвизи.

Полковете Leibstandarte и Der Fόhrer бяха изпратени в Холандия под ръководството на Зеп Дитрих. Те трябваше да форсират холандските плавателни канали. Германските военновъздушни сили Луфтвафе (Luftwaffe) бяха спуснали парашутисти, за да овладеят мостовете 200 км. навътре в холандска територия; беше от първостепенна важност за SS да достигнат тези мостове възможно най-бързо.

Leibstandarte извърши безпрецедентен боен подвиг през тези десет дни: полкът изминаваше 200 километра на ден! Подобно нещо бе нечувано дотогава, светът бе смаян. С тази скорост немската армия би достигнала Испания за една седмица! За един ден SS премина всички холандски плавателни канали на леки гумени салове. Но и тук загубите на SS бяха големи. Благодарение на техния героизъм и неудържим устрем Вермахта успя да достигне Ротердам за три дни. Парашутистите рискуваха живота си, за да завърши SS своя мълниеносен удар.

В Белгия, SS-полкът Der Fόhrer се изправи срещу френската армия, която след като попадна в капан край Седан, се насочи към Бреда, Холандия. Там за първи път една малка, но отлично мотивирана армейска част се изправи срещу голяма национална армия. Един SS полк и много германски части бяха необходими, за да извадят от строя цялата френска армия и да я отблъснат от Бреда към Антверпен, Белгия и Северна Франция.

Полковете Leibstandarte и Der Fόhrer съвместно настъпваха срещу големите Зееландски острови, между реките Шелда и Рейн. След няколко дни те също бяха поставени под контрола на германската армия.

За минимално време Leibstandarte премина през Белгия и Северна Франция. Второто главно сражение на SS -полковете се състоя в сътрудничество с армейската танкова дивизия. SS заедно с бойните си машини все още бяха под командването на Генерал Ромел и Генерал Гудериан. Те оглавяваха германските сили, насочени към Северно море.

Зеп Дитрих и неговите Leibstandarte преминаха френските канали, но бяха притиснати от врага в кално поле, и едва успяха да избегнат унищожителен удар. Но въпреки загубата на много войници, офицери и командир на батальон- всички загинали в открит бой, SS достигна Дюнкерк.

Хитлер беше много горд с тях.

Следващата седмица, Хитлер разпореди да се разгърнат по протежение на река Сома, от която да атакуват Франция. Там отново, SS щяха да докажат, че са най-добрата военна част в целия свят. Зеп Дитрих и 3-та дивизия на SS, Totenkopf, напредваха толкова бързо, че дори изгубиха контакт с останалите армейски части за три дни.

Скоро те достигнаха Лион, който трябваше да напуснат след подписването на Френско-германското примирие.

Зеп Дитрих и шепа войници от SS на камиони постигнаха невъзможното.

SS полкът Der Fόhrer оглави опита за пробив на линията „Мажино”. Всички преди смятаха, че тази укрепена линия е непревземаема, а войната във Франция вече бе приключила. Трите SS -дивизии маршируваха през Париж. Берлин също уважи героите. Но армейското командване отново беше недоволно и не награди нито един герой от SS за проявената доблест. Единствено Хитлер пред немския Райхстаг тържествено отдаде дължимото на героизма на SS. Точно по този случай той и официално призна името на Waffen SS.

Но това бе нещо повече от промяна на името. Waffen SS стана авангард, но германските народи, след като доброволци от всички нации от германската раса бяха приети във Вафен SS. Развитието на SS разкри, че хората на цяла западна Европа са тясно свързани чрез своето родово единство: норвежците, датчаните, холандците, фламандците – всички принадлежаха на едно Германско семейство. Принадлежащите на германската раса европейци бяха силно впечатлен от SS, както между другото и много французи.

Хората от западна Европа се учудваха на тази невероятна германска част, която за разлика от всички други беше изградена със стил. Например, когато двама разузнавачи от SS на мотоциклети достигнат първи до някой град, още преди да представят на местните власти, те на първо място се грижеха да са в изряден външен вид. Хората не можеха да не им си възхищават.

Респектът, която чувстваха младите европейци от германската раса към SS бе напълно естествен. Хиляди млади мъже от Норвегия, Дания, Фландрия и Холандия изпитваха страхопочитание, изненада и възхищение. Те се чувстваха непреодолимо привлечени от героичния дух на SS. Тяхната собствена принадлежност към германската раса, разтърси досегашния им мироглед и дълбоко повлия на решението им. Те се отъждествиха с победоносните германци. За тях Хитлер беше изключителен водач, какъвто историята никога не е виждала. Фюрерът разбра техните мечти и разви забележителната си идея да отвори вратите на SS и за тях, въпреки че това бе много рисковано. Никой преди не бе мислил за нещо подобно. Преди Националсоциалистическата революция немската външна политика се основаваше само на търговия на стоки с другите страни без каквато и да е идея за създаване на идеологията на „общността” - общ идеал със съседните народи.

Появявайки се Хитлер направи възхитително предложение: установяване на мечтаната социална справедливост, за която всички години наред напразно са копнели. Един мащабен проект за нов ред на континента вместо безличния космополитизъм на така наречените „демокрации” преди войната. Решителния отговор на предложението на Хитлер надмина всички очаквания. Бяха създадени Национални легиони в Норвегия, Дания, Холандия, и Фландрия. Сега хиляди млади мъже от тези страни носеха униформата на SS. Специално за тях Хитлер създаде известната дивизия „Викинг”-Wiking. Тя щеше да стане една от най-героичните и непобедими дивизии на Вафен SS.

Армейското командване все още правеше всичко възможно да спре притока на нови доброволци в SS в Германия и се държеше все едно организацията не съществува. При това постоянно създаване на всевъзможни пречки за разрастване в родината, беше напълно нормално и разбираемо, че SS с радост приемаше доброволци извън Германия.

Германците живеещи в чужбина, също осигуряваха постоянен източник на нови сили за организацията. Както в Америка, така и във всички части на Европа-В Унгария, Румъния, Русия живееха милиони германци. Дори съществуваше Съветска република на германците от Волга. Те бяха потомци на преселници, емигрирали преди два века. Други европейци, като френските хугеноти например, преди векове заселили се в Прусия, също бяха споделили съдбата на германците и бяха емигрирали. Така че, Европа беше осеяна с германски общности. Славните победи на Третия Райх ги караха да се гордеят с произхода си. Те винаги бяха добре дошли в германското отечество. Първо, те бяха източник на елитни SS -бойци и второ важен фактор за идеологическото и политическо обединение на всички хора с немски произход и самосъзнание.

И в този случай ентусиазмът беше забележителен-присъединиха се нови 300 000 доброволци от германски произход- една свежа сила от цяла Европа; само от Румъния бяха 54 000. За мащабите на епохата, тава бяха огромни цифри, дори съществуваше проблем с приемането на толкова хора. В отделни случаи, тези доброволци вече не говореха немски език. Техните семейства са се заселили в чужди земи преди повече от 200 години. Например много от деца на членове на моя легион, са били асимилирани от испанците - техните внуци вече не говореха френски език. Много германци бяха сполетени от същата съдба и затова те говореха различни езици, имаха различни цели и нужди.

Как да се намерят офицери, които да говорят всички тези езици? Как би могла да се ръководи подобна разнообразна група? Решението на тези проблеми бе в програмата на Вафен SS за завръщане на асимилираните народности към германските обичаи и език. Това връщане към изконните народностни традиции беше основата за изграждане на бъдещето европейско единство. Всички 300 000 доброволци от Germanische SS бяха приети като братя и те отвърнаха с вярност, посвещаване на идеала и храброст.

С течение на годините във Вафен SS се промениха много неща. Казармите и военните академии бяха пълни. За всички важаха най-строгите стандарти и изисквания, независимо от произхода им. Физически и духовно те трябваше да са първенци-духовен елит и авангард на германския меч.

Расовата политика и схващания на германците от това време винаги са били обект на дебати и много изопачения. Това никога не е бил расизъм, насочен против другите раси, а „про-германски” възглед, възглед за германското единство. Той трябваше да направи германската раса силна и здрава във всяко отношение. Никой няма полза да управлява милиони дегенерати, когато това може да бъде избегнато. Днес навсякъде може да видите млади хора употребяващи силен алкохол и наркотици. А германските семейства трябваше да бъдат здрави и да са сигурни, че ще отгледат здрави деца като гарант за една обновяваща се, млада нация, живееща здравословно. Германските расови идеи бяха преоткриване на градивните ценности на собствената раса, преоткриване на собствената култура. Един благороден стремеж към съвършенство, към велики идеи движеше германеца. Националсоциалистическата расова политика не беше насочена срещу другите раси, а към собствената и целеше нейната защита, съхраняване и подобряване, като желаеше всички други раси да могат да направят същото за себе си.

Като пример за тази добронамереност може да послужи фактът, че Вафен SS прие 60 000 доброволци мюсюлмани (босненски мюсюлмани). Техният начин на живот, обичаи, облекло и религиозни възгледи бяха зачитани. Всеки мюсюлмански SS батальон имаше имам, а всяка рота молла. Всеобщо желание беше техните положителни качества също да могат да намерят израз. Хитлер изрази уважението си към лоялността им с малки подаръци. Националсоциализмът беше верен на германските интереси и уважаваше другите народи.

По този повод някой би попитал: „Тогава какво ще кажете за политиката срещу евреите?”-ние можем да отговорим:”А вие какво ще кажете за еврейската омраза срещу неевреите?”.

Съдбата на евреите показва, че те никога не са се разбирали с никой друг народ-един необичаен исторически факт и феномен. Ако някой реши да изследва напълно безпристрастно еврейската история, ще разбере, че през техния път през вековете, навсякъде през всички епохи те са били мразени от всеки. Такова и било отношението към тях в древен Египет, в древна Елада, толкова са били ненавиждани в Римската империя, че 3000 от тях са били изселени на остров Сардиния. Това е първото в историята масово изселване на евреи. На тях се е гледало с презрение в Испания, Франция, Русия, Англия, Германия, навсякъде са били поставени извън закона в продължение на векове. Еврейският автор Bernard Lazare e написал много интересна книга за антисемитизма, в която се пита: ”Ние евреите трябва да си зададем въпроса: защо сме толкова мразени навсякъде?Вината не е в тези, които са ни преследвали, те са най-различни хора от различни епохи. Причината е нещо в нас, нещо, което е необичайно. ”. Необичайното е това, че евреите винаги са искали да живеят като привилегирована класа, като богоизбран народ. Този стремеж ги е направил нежелани навсякъде. Според тях еврейската раса е уникална. В Германия никой не е искал да ги унищожава, а да живеят със своята собствена идентичност, без да вредят с действията си на останалите. Борбата (ако можем въобще можем да я наречем така) на Националсоциализма срещу еврейското влияние беше се ограничаваше единствено до това, евреите мирно да напуснат Германия. Планираше се да им се даде собствена държава, извън Германия. Предвиждаше се остров Мадагаскар, но с влизането на САЩ във войната тези планове отпаднаха. Междувременно бе обмислен варианта евреите да живеят в традиционните за тях гета, създавайки свои собствени организации, сами ръководейки делата си и живеейки по свой начин. Там имаха собствени административни власти, транспортна система и индустрия, всичко това доставено от германското правителство. Що се отнася до представители на другите раси, всички те бяха добре дошли в Германия, но не и като привилегировани лица.

 

За една година Вафен SS събра много хора от германски произход от северна Европа и стотици хиляди германци от всички краища на континента- Volksdeutsche (германци, останали извън територията на родината си) в Germanische SS. Тогава дойде решителният миг за Европа и за целия свят- открито избухна неизбежния конфликт между комунизма и Националсоциализма. Противопоставянето между двете идеологии винаги е съществувало. В „Моята борба” Mein Kampf) Хитлер ясно заявява своя стремеж: ” да се елиминира световната заплаха от комунизма” и почти не споменава за териториални претенции в източна Европа. Това разширяване на изток е предизвикало много негодувание: Как могат германците да претендират за земя в Русия? Ние можем да отговорим: Как така американците са претендирали за всички индиански територии от Атлантическия до Тихия океан? Как Франция е предявяла искания за южна Фландрия и Русийон (област в южна Франция)?А какво можем да кажем за Англия, която не само е претендирала за толкова много чужди земи, но и ги е завладявала и заселвала? По някакъв начин за всички тези държави това е било справедливо, но не и за Германия. Лично съм се застъпвал за руснаците и накрая убедих Хитлер, че ние трябва да живеем с тях като с приятели, а не като с подчинени. Но преди да постигнем такова сътрудничество, трябваше да унищожим напълно комунизма. С подписването на Германо-Съветския пакт, Третия Райх трябваше да спечели време. Но съветска Русия зачестяваше агресивните си действия-от Естония до Буковина. В момента чета откъси от съветски документи. Те са най-красноречиво говорят за истината. Нека видим какво пише маршал Ворошилов:

„Сега имаме време да се приготвим да станем палача на западния свят, докато той агонизира. Все пак трябва да сме предпазливи. Германците не трябва да имат никакво понятие, че се ще им забием нож в гърба, докато те воюват с французите. В противен случай могат да променят плановете си и да ни атакуват. ”

В същия документ маршал Чопонитов споменава: ”Мирното съжителство между Германия и Съветския съюз е само временно. Ние няма да допуснем да продължи твърде дълго. ”. От своя страна, маршал Тимошенко не е толкова рязък: „Нека не забравяме, че военната ни продукция от Сибир няма да бъде доставена преди есента. ”-това е писано в началото на 1941 г., а военната продукция можеше да бъде доставена само през есента. В доклада на комисариата по военната индустрия се казва: „Няма да бъдем способни на производствен процес с пълна мощност до 1942 г. ”Маршал Жуков направи каза нещо, което влезе в историята: „Хитлер бърза да атакува, той има основателни причини за това!”

Наистина Хитлер имаше основателни причини да бърза с приготовленията си, защото знаеше, че в противен случай армията му ще бъде пометена от съветското настъпление. Маршал Жуков добавя : „Имаме нужда само от няколко месеца, за да отстраним недостатъците във въоръжените си сили до края на 1941 г. Трябват ни 18 месеца, за да приключим модернизацията на армията. ”

В Съветския съюз заповедите поставиха точни и конкретни изисквания. На четвъртата сесия на Върховния съвет през 1939 г. бе издадено постановление, което гласеше, че офицерите от червената армия трябва да служат в армията не по-малко от три години, войниците най-малко четири, а военнослужещите във военноморските сили поне пет години. Всички тези решения бяха взети месец след подписването на пакта за ненападение с Германия.

Пот този начин, Съветският съюз, обещавайки мир, с настървение се готвеше за война. Бяха построени 2500 нови фортификационни съоръжения в периода 1939 -1940 г. В пълна бойна готовност се поставиха 160 дивизии на червената армия. 60 танкови дивизии бяха подготвени за нападение, при положение че Вермахта по това време разполагаше само с 10 танкови дивизии. През 1941 г. Съветският съюз разполагаше със 17 000 танка, а през 1942 те бяха 32 000.

Имаше и 92 578 единици артилерия. А техните 17 545 бойни самолета многократно превъзхождаха по численост германските.

Лесно е да се разбере, че при тази протичаща подготовка за война, Хитлер имаше само една възможност: незабавно нападение над Съветския съюз или пълно унищожение.

Военната операция в съветска Русия бе последният шанс. Хитлер атакува без особен оптимизъм. По-късно той ми каза: „Когато армията навлезе в Русия, аз бях като човек, стоящ пред затворена врата. Знаех, че трябва да я разбия, но без да знам какво се крие зад нея. ”. Фюрерът имаше право. Знаеше, че Съветският съюз е силен, но знаеше и най-важното- че ще става и все по-силен. Единствено през 1941 г. германското ръководство имаше възможност да направи почивка. По това време британското правителство още не беше успяло да разшири войната. Хитлер, който никога не и желал война с Англия още се опитваше да гарантира мирните отношения. Точно тогава той ме покани в дома си, като искаше да обсъдим цялата ситуация и да чуе какво ще кажа относно нея. В непринудената и спокойна атмосфера говореше ясно и просто. Винаги се стремеше да предразположи госта си и да го накара да се почувства като у дома си. Внимателно приготви лека закуска и въпреки, че самият той не пиеше алкохол, приготвяше бутилка шампанско след всяко хранене. Винаги се държеше без всякакво суетене и нервност и беше искрено дружелюбен. Неговата гениална личност бе способна винаги да намери най-доброто и най-просто решение и същевременно беше много скромен човек. Разговаряйки за Англия, аз го попитах направо: „Защо на довършихте английската армия при Дюнкерк? Всички знаеха, че можехте напълно да ги разбиете. ” Фюрерът ми отговори: „Да вярно е, аз спрях войските си и така пуснах британците да се върнат обратно в Англия. Унижението от подобно поражение щеше да направи сключването на мир с тях много трудно. ”

По същото време, Хитлер ми обясни, че в същото време не е искал да разсее подозренията на съветските ръководители, че ще нападне Англия. Дори спомена, че са раздадени малки английско-немски речници на войниците му в Полша. Съветските шпиони там надлежно съобщили на Кремъл, че немското военно присъствие в Полша е измама и че скоро Вермахта ще настъпи към Англия.

Всички знаем, че на 22 юни 1941 г. Германия атакува Русия, а не Англия. Първоначалните победи са бързи и неочаквани, но и скъпо струващи. Аз съм свидетел на епичния сблъсък на източния фронт, в които пряко участвах. Това беше една трагичен и героичен епизод, а също и истинско мъченичество в името на борбата срещу болшевизма. Хилядите километри руски степи ни се струваха безкрайни и непреодолими. Пеш трябваше да достигнем Кавказ и винаги бяхме поставени под напрежение и опасности. През лятото вървяхме през дълбока до коленете кал, а зимните температури винаги бяха под нулата. Що се отнася до тези дни, Германия би спечелила войната още през 1941г. Преди битката край Москва Вермахта винаги успяваше да разгроми съветската армия и взимаше значителен брой военнопленници.

Танковата дивизия на Генерал Гудериан, която сама беше обкръжила повече от милион съветски войници край Киев, вече достигна до трамвайните линии на Москва. Тогава изведнъж настъпи невероятен студ: от 40 до 50 градуса под нулата! Не само войниците измръзваха, но и екипировката замръзваше. Танковете не можеха да помръднат. Предишният ден калта била замръзнала на огромен леден блок, висок половин метър, заледяващ и веригите на танковете.

За 24 часа всички тактически операции пропаднаха. Тогава тълпи сибирски войници, измъкнати от далечния изток бяха хвърлени срещу германската армия. В тези няколко съдбоносни дни, в които ледът ни отдалечи от победата и направи поражението възможно, Хитлер обърна внимание на италианските операции в Гърция, започнали през есента на 1940 г.

Мусолини изпитваше завист към феноменалните успехи на своя съюзник. Това беше дълбока и тиха завист. Приятел бях на Мусолини и го познавах добре. Един забележителен човек, но Европа не попадаше в неговите интереси. Той не искаше просто да наблюдава, как Хитлер печели навсякъде и затова се чувстваше задължен да предприеме нещо и то бързо. Така необмислено започна безсмислена офанзива срещу Гърция.

Италианските войски бяха почти веднага разбити, но това даде повод на Англия да нахлуе в Гърция. От гръцка територия те можеха да бомбардират нефтените залежи в Румъния, които бяха жизненоважни за военното снабдяване на Германия. Гърция също така можеше да бъде използвана, за да се отреже пътя на германските въоръжени сили към Русия. Хитлер беше принуден да временно да отмени планираните действия и Вермахта прекара цели пет седмици на Балканите. Победите на Балканския полуостров бяха истинско постижение в областта на материално-техническото обезпечение на войските, но така бе отложено началото на операцията в Русия с пет важни седмици.

Ако Хитлер беше успял да започне тази операция навреме, както беше планирано, Москва щеше да бъде достигната пет седмици по-рано, през ранната есен, когато земята е все още суха. Войната щеше да свърши, а Съветския Съюз щеше вече да е в историята. Съчетанието от неочакван студ и пристигането на свежи подкрепления от Сибир предизвикаха паника сред някои от по-старите генерали в германския щаб. Те предлагаха отстъпление на повече от 300 км. от Москва. Трудно е да си представим, че е била предложена подобна несериозна инициатива. Цяла Русия бе скована от студ и един преход през пустите степи само бе влошило положението. По това време аз командвах войниците си в Украйна и температурата беше 42 градуса под нулата.

Едно такова отстъпление би означавало да се изостави цялата тежка артилерия, включително всички танкове, заседнали в леда. Така половин милион войници щяха да станат лесна плячка на врага и в действителност да бъдат обречени на сигурна смърт. Можем да си припомним отстъплението на Наполеон през октомври. Той достига река Березина през ноември и през декември едва 6 френски роти успяха да напуснат Русия. тогава също е било много студено, но все пак това не е било зимна операция.

Можете ли да си представите как през 1941 г. половин милион германци, връхлитани от зимни бури, останали без снабдяване и продоволствие са атакувани от всички страни от десетки хиляди казаци? Аз съм се изправял лице в лице с атакуващи казаци и знам, че само яростен артилерийски огън може да ги спре. За да се противопостави на подобно безумно отстъпление, Хитлер бе принуден да се съгласи с разстрела на 30 генерала за няколко дни.

Тогава Хитлер се обърна към Вафен SS, за да попълнят загубите и да спомогнат за повишаване на духа. Незабавно SS дивизиите се насочиха към Москва. През цялата война те нито веднъж не отстъпиха пред врага- предпочитаха да загинат, но не и да се предадат. Загубите на Вафен SS са доказателство за безграничната им смелост и решимост. През зимата на 1941 г. загинаха 43 000 души при битката край Москва. Полкът Der Fόhrer буквално се би до последния човек. Само 35 души оцеляха от целия полк! Войниците от Der Fόhrer стояха твърдо на своя пост и не допуснаха преминаването на съветски войски. За това те се опитаха да заобиколят силите на Der Fόhrer незабелязано в снега. Така бе заловен известният съветски генерал Власов. Без този героизъм, Германия би капитулирала през декември 1941г.

Фюрерът никога на забрави този подвиг; изключителната сила на волята и решителността на войниците от Вафен SS, проявени на фронта край Москва. Те демонстрираха характер и истински победоносен порив. Това е най-важно: жизнената сила, поривът към победи. Само интелигентността и съобразителността не са достатъчни. Хората често рухват напълно, като например през следващата зима при битката край Сталинград.

Хитлер знаеше, че само енергичността и силата, отказът от капитулация, стремежът да се преодолеят всички трудности, могат да спечелят войната.

Зимните бури по руските степи доказаха, че дори най-добрата армия в света по това време-германската, разполагаща с хиляди отлично обучени офицери и милиони дисциплинирани войници не е достатъчна. Германското ръководство бе наясно, че скоро те ще бъдат разбити, че са нужни още сили и че само непоклатимата вяра в един висок идела може да спомогне за преодоляване на трудната ситуация. Вафен SS имаше такъв идеал и от тогава те бяха ангажирани напълно с бойните действия и със съдбата на Европа.

От всички части на Европа се стичаха доброволци, бързащи да помогнат на германските си братя. Така се роди третата голяма част на Вафен SS. Първата бе немската част, след това Germanische SS- и накрая Вафен SS на всички европейци. 125 хиляди доброволци бяха готови да бранят европейската култура и цивилизация и да загинат за нея. Те постъпваха в тази военна организация, с ясното съзнание, че в нея е най-висок процентът на загиналите. Повече от 250 000 от общо един милион загинаха до края на войната в бойни действия. За всички тези герои Вафен SS, въпреки толкова смърт, бе символ на раждането на Европа. Както е казал Наполеон на остров св. Елена: „Няма да има Европа, докато не се роди неин водач. ”

Младите европейски доброволци бяха осъзнали две неща: първо, че Хитлер бе единственият лидер, способен да изгради наново Европа и второ- единствено Хитлер можеше да елиминира световната заплаха от комунизма.

Целта на тези хора не беше стара Европа, на дребнавата завист, на местните конфликти, на споровете за граници и икономическо съперничество. Тези дребни и незначителни противопоставяния правеха досегашната европейска действителност нежелана. В същото време, колкото и европейските доброволци да уважаваха Хитлер, неговите постижения и германския народ, никога не бяха водени от желание да се откажат от собствена си националност. Те принадлежаха на собствения си народ, а Европа трябваше да обедини всички тези националности. Европейското единство трябваше да бъде постигнато чрез хармония, а не с господство.

Обсъждал съм тези теми с Химлер и лично с Фюрера. Той подобно на всички други велики личности бе се развил първо на национално ниво. Например Наполеон беше на първо място корсиканец, след това французин, европеец и личност от световна величина. Хитлер бе австриец, немец, обединител на всички народи от германски произход и накрая водач, прозрял смисъла на европейското единство.

След главната цел-разгромяването на болшевизма, Вафен SS имаше важния дълг да обедини всички за изграждането на нова Европа, като никога на е било поставяно под въпрос, че останалата част от континента би могла до бъде под влиянието на Германския Райх.

Преди постъпването във Вафен SS, ние бяхме свидетели и на много тежки военни конфликти. Първоначално отидохме на източния фронт като подкрепление за Вермахта, но след битката край Сталинград ни стана ясно, че Европа е в голяма опасност и че полагането на максимални усилия от всички е задължително. Една нощ проведох 8-часов разговор с Хитлер и Химлер за ролята на останалите европейци в борбата.

Вече очаквахме да бъдем считани за равнопоставен съюзник, воюващ за общата кауза. Хитлер бе напълно съгласен и от тогава имахме собствени бойни знамена, собствени офицери, разговаряхме на собствените си езици и изповядвахме своята религия.

Аз първи приех католически свещеници във Вафен SS. По късно свещеници от всички вероизповедания бяха на разположение на всеки в организацията, който пожелаеше. Мюсюлманите имаха молла, а французите дори собствен епископ. Бяхме доволни, че благодарение на Хитлер всички европейци ще бъдат обединени като равни. А ние знаехме, че най-добрият начин да заслужим това уважение е в тези критични и решителни мигове да браним Европа като германските ни другари.

Това, което имаше най-голямо значение за водача на германския народ, бе храбростта и решителността. Той създаде един вид ново рицарство. Всеки, получил ордена Ritterkreuz- Рицарски Кръст, действително ставаше съвременен рицар. Благородството се печелеше с безстрашие и военни заслуги. Всяка военна единица, връщаща се в родината си след войната, щеше да бъде сила, която реално да защитава правата на народа си. В SS бяхме наясно, че европейското единство ще включва всички страни, дори и Русия.

 

Все пак трябва да споменем, че съществуваше заблуда сред повечето германци по отношение на руския народ. Много от тях смятаха, че всички руснаци са комунисти, докато в действителност мнението на руснаците за комунистическата партийна йерархия бе повече от презрително. Също се смяташе, че руснаците са коренно противоположни на европейците. А дотогава те имаха сходни семейни ценности, стара култура, дълбока религиозност и традиции, които не се различават от тези на другите европейски народи.

 

Доброволецът в SS виждаше бъдещето на Европа в три главни компонента: централна Европа като основен източник на нова енергия и център на управлението, западна Европа като културен център и източна Европа като бъдещ потенциал. Така си представяхме Европа- жизнена и истинска. Нейните шестстотин милиона жители щяха да се простират от Северно море до Владивосток. В този диапазон от повече от 12000 километра Европа щеше да получи съдбата, която заслужава. Едно място, в което младите хора биха имали възможност да започнат нов, по-добър и по-сигурен живот. Европа щеше да се превърне в мечта и пример за целия свят и да постигне забележително расово единство. Наследството на древната цивилизация, духовната сила и културни ценности и най-големите научнотехнически постижения щяха да бъдат лицето на нова Европа. SS поставяше началото на едно възвишеното бъдеще.

 

Само сравнете тези висши идеали с целите на така наречените „съюзници”. Разните Рузвелтовци и Чърчиловци разпродадоха Европа в Техеран, Ялта и Потсдам. Страхливо се предадоха пред Съветския Съюз и с лека ръка предадоха половината от континента на болшевишко робство. Допуснаха другата половина от Европа да пропадне морално, без никакъв идеал, който да я поддържа. За разлика от тях ние от SS знаехме, че Европа, изградена на базата на високи идеали ще е спасение за всички.

 

Именно вярата в тези високи духовни ценности вдъхновяваше четиристотин хиляди немци, триста хиляди Volksdeutsche в Germanische SS и триста хиляди други европейци- воините на нова Европа.

 

С разрастването на борбата с болшевизма, нарастваха и редовете на SS. Колкото повече Германия се доближаваше до поражението, толкова повече доброволци си включваха в борбата- Истински феномен; осем дни преди окончателната капитулация, аз виждах с очите си стотици млади мъже да се включват във Вафен SS на фронта. До самия край те знаеха, че трябва да направят невъзможното, за да спрат врага.

 

Да проследим разрастването на SS: от охранителната част Leibstandarte със 180 души, трите полка на SS до 1939 г., тези три полка вече воюващи в Полша, три дивизии във Франция, до шестте дивизии в началото на войната с болшевизма, 38 дивизии през 1944 г. и накрая 55 дивизии през 1945 г. Колкото повече войници на SS загиваха, толкова повече нови доброволци ги заместваха. Всички те имаха непоклатима вяра и стояха твърдо на постовете си при всякакви условия. Истинският обрат във войната настъпи през 1943 г. в битката край Сталинград. Загубата там бе по вина на човек, на който липсваше решителност. Той не беше способен да се изправи решително пред опасността, като каже без колебание: Аз няма да се предам, ще остана тук, докато не победим. Този човек бе морално и физически слаб и мекушав, затова и загуби.

 

Година по-късно SS дивизиите „Викинг” (Wiking) и „Валония” ( Wallonien) по същия начин бяха обкръжени от вражески сили при Черкаси. Пресния спомен за трагедията в Сталинград би трябвало да деморализира нашите войници; освен това аз, командирът им, лежах болен, с висока температура. Като командващ на SS дивизията „Валония” предполагах, че всичко това ще подрине морала на войниците. Щом след 17 дни се изправих на крака, започнах атака след атака, за да разбия блокадата, влязох в няколко ръкопашни схватки, бях ранен четири пъти, но никога ни спрях да се бия. Всички останали направиха същото, а и много повече. Блокадата бе разбита от силния и ясен дух и стремеж към победа на SS.

 

След Сталинград, когато много смятаха всичко за загубно, когато съветската армия нахлу в Украйна, храбрите мъже от Вафен SS за пореден път спряха настъплението на врага. Те превзеха отново Харков и нанесоха поражение на червената армия. Това е пример, как SS винаги превръща несполуките в победа.

 

Тази безстрашна енергичност се прояви и в Нормандия, след десанта. Генерал Патън ги нарече „славните SS дивизии”.

 

SS бе гръбнака и основата на отбраната в Нормандия. Генерал Айзенхауер отбеляза: „Както винаги SS се биха до последния човек”

 

Ако Вафен SS не съществуваше, Европа щеше да бъде окончателно завладяна от съветска Русия още през 1944 г. ч. Червената армия щеше да достигне Париж много преди американците. Героичният подвиг на SS спря чудовищната червена сила край Москва, Черков, Черкаси и Тернопол. Така Сталин загуби повече от 12 ценни месеца. Без яростната съпротива на Вафен SS неговата армия щеше да бъде в Нормандия много преди генерал Айзенхауер. Затова хората изразяваха огромната си признателност на хората спасили живота и честта им. От епохата на религиозните ордени от Средновековието не е имало подобно самоотрицание, героични подвизи и горещ идеализъм. Във века на материализма SS беше блестящ символ, излъчващ светлината на духовните ценности.

 

Не се съмнявам, че скъпите жертви и изключителната храброст на Вафен SS ще намерят своя епичен поет, подобно на Шилер, който да предаде спомена за тях на поколенията. Величието в нещастие и трагедия е част от силата на SS.

 

След войната над Вафен SS падна завесата на забвението, но днес все повече и повече млади хора научават за съществуването на тази велика организация и за нейните успехи. Славата и нараства и младите искат да знаят повече. След сто години много неща ще бъдат забравени, но величието и доблестта на Вафен SS ще се помнят винаги, подвигът на европейските доброволци в защита на цивилизацията ще премине във вечността. Това е тяхната наградата за храбростта.

 

 


[1] От Изданието за преразглеждане на историята, 1982-1983 г. (Том 3, номер 4. ) Това есе от Леон Дегрел (1905-1994), е представено за пръв път на четвъртата конференция на Института за преразглеждане на историята в Чикаго (септември 1982 г.)

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

 NSDAP/AO Bulgarisch