20 години битка за истината

_______________________________________________________

 

_______________________________________________________

 

Системата все по-яростно се опитва с помощта на репресивния си апарат да спре възпоменанието за Рудолф Хес и свързаната с него битка за историческата истина, но ние ще продължим неуморно да акцентираме върху съдбата на европейските народи и престъпленията срещу тях след войната!

Траурното шествие в памет на Рудолф Хес във Вунзидел (Германия) е отново забранено, полицията отново ще прибегне до насилие, за да разпръсне стотиците спонтанни демонстрации в памет на летеца за мир, а някои от полицаите може би отново ще стрелят по млади националисти, които се опитват чрез плакати да изразят позицията си!

 

НИЕ НЯМА ДА МЪЛЧИМ!

 

Наричате се съдии, но всъщност сте просто

палачи, които са глухи за гласа на съвестта!

Вие мразите народа на поетите и мислителите и

искате с нас да ви коленичи в прахта цяла Германия!

 

 

Правите се на горди, вие, които изричате големи думи!

Говорите за бог, свобода и справедливост, а всъщност

се подигравате и с бога, справедливостта и свободата,

като обявявате победените за виновни!

 

Оставете присъдата си в чантата, защото

ние отдавна знаем какво ще се случи с нас!

Един ден обаче от нашата пепел ще се

надигнат отмъстителите за това убийство!

 

Вие сте пленници на собствените си дела

и един ден ще дойде деня на разплатата!

 

Нашият Нюрнберг е зад гърба ни, но вие

тепърва ще трябва да изживеете своя!

 

(Рудолф Хес)

 

 


 

История

_______________________________________________________

 

 

26.04.1894 - 17.08.1987

 

_______________________________________________________

 

 

Какво ли не е сторено от страна на Съюзниците, за да бъде заличен спомена за Рудолф Хес. Цели 46 години той е възпрепятстван да каже това, което знае. Отнето му е правото да се изкаже свободно и нецензурирано относно обвиненията, които са отправени към него и народа му! 46 години затвор, от които 20 в мъчителна изолация! Броени дни след смъртта му цялата крепост затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват каквото е останало от нея! С това се цели заличаването на всеки спомен за героизма на неговия последен обитател! Въпреки това през идните дни, когато се навършват 20 години от смъртта на Рудолф Хес, много патриоти не само в Германия, а и по целия свят за пореден път ще отдадат своята почит към летеца за мир!

 

 Обвинението от страна на държавата и разбира се най-вече от страна на антифашистките сили спрямо тези, които почитат Рудолф Хес е, че те са превърнали в мъченик един престъпник, чиито престъпления възхваляват. Каква е истината всъщност? Нима точното фактологическо представяне на необикновените лични постижения и заслуги на някой е възхвала? Нима искането да има яснота относно едно от най-долните и подли политически убийства на 20-ти век може да бъде наречено възхвала?

 

 Невъзможно е да се открият компрометиращи факти, както в частния, така и в политическия живот на Рудолф Хес. Роден през 1894-та година в Александрия в семейството на германски търговец, той заминава на 14 години за Германия, където посещава гимназия. Доброволец в Първата световна война през 1914-та година, той става лейтенант до края на войната, като от обикновен пехотинец се издига до боен пилот в баварското поделение номер 34. След края на бойните действия той следва в Мюнхен икономика, история и геополитика, като преподавател по последното му е генерал-майора и професор Карл Хаусхофер, който остава негов близък приятел през целия му живот. Впечатлен от ораторския талант на Адолф Хитлер, Рудолф Хес става член на NSDAP в началото на 1920-та година с членски номер 16.

 

 След взимането на властта от страна на националсоциалистите Рудолф Хес става не само главен заместник на Фюрера, но и райхсминистър без портфейл. От 1933-та до 1941-та, време, през което Хес е разполагал с изключително голяма власт и влияние, той няма никакви негативни прояви. Той не е бил корумпиран, а и не е използвал положението си, за да вреди на други. Напротив! Иронично са го наричали съвестта или стената на плача на партията, защото абсолютно всеки е можел да иде при него спокойно и да му се оплаче за проблемите си или да отправи молба! Тази оценка за него е споделяна и в чужбина, където той е считан за един от умерените националсоциалисти, на чиято дума може да се вярва и който се бори за разбирателство между отделните нации, както и за запазване на мира.

 

Мисията за мир

 

 След избухването на Втората световна война, която не е могла да бъде избегната въпреки усилията и преговорите от страна на Третия райх, Хес минава във втория ешалон на властта, но опитва всичко, за да предотврати по-нататъшна ескалация на конфликта. Хес е в Compiegne през юни 1940-та по време на преговорите за прекратяване на бойните действия, но много по-неизвестен за широката публичност е факта, че той лети още през юли 1940-та за Португалия. Там се среща с херцога на Уиндзор, който през 1936-та е принуден да абдикира от законното си право да бъде крал на Англия, именно, поради това че е бил изключително позитивно настроен спрямо националсоциалистическия режим и Германия. Двамата обсъждат план от седем точки и обсъждат кои важни британски политици биха имали готовност да приемат предложението за мир. Когато Чърчил разбира за тези преговори нарежда британските тайни служби да отвлекат бившия монарх и той бива откаран като заложник на Бахамите. Хес е бил активен тенис играч, скиор, маратонец и летец и въпреки своите 47 години се е намирал в превъзходна физическа кондиция. Той веднага започва да обмисля кой от британска страна би могъл да бъде подходящ за преговори. След разговори с професорите Карл и Албрехт Хаусхофер той вярва, че е намерил този човек в лицето на Самюел Хоаре, който по това време е британски посланик със специални права в Испания. Той вярва в това, защото Хоаре до този момент винаги се е изказвал умерено, но и през май 1940-та е бил съвсем близо до това да стане премиер на Великобритания вместо Чърчил. Хес лети между септември 1940-та и януари 1941-ва до Испания и многократно до Швейцария, където на четири очи води разговори с Хоаре. При това той оставя в къщата си в Мюнхен-Харлахинг прощални писма за семейството си всеки, когато лети. Едно от тях, което носи датата 4-ти ноември 1940-та е запазено до ден днешен. Там пише: Любими мои, аз вярвам силно, че ще се върна от полета, който ми предстои през идните дни, както и че той ще бъде успешен. Ако обаче не стане така то аз абсолютно продължавам да вярвам в правотата си и считам, че акцията си е струвала. Знам, че ме познавате добре и знаете, че няма как да постъпя по друг начин. Ваш Рудолф.

 

 Изключително важно е да се споменават тези ранни полети за мир! Важно, защото критиците на Хес винаги твърдят, че полета му до Англия на 10-ти май 1941-ва година не е опит за осигуряване на мир в Европа, а просто опит за сепаративен мир с Великобритания, който да подсигури гърба на Германия за предстоящата кампания срещу Русия. В действителност още съвсем в ранен етап той се старае да постигне мир базиран върху разбирателството между народите, за да сложи възможно най-бърз край на войната. Хес вярва, че по този начин ще направи огромна услуга на въвлечените във войната народи, а от там и на целия свят. Последното е цитат от саморъчно написана негова бележка, която той предава тайно на американския директор на затвора в Шпандау ст. Лейтенант Бърд на 19-ти септември 1971-ва.

 

 По време на процесите в Нюрнберг, на 25-ти март 1946-та година, Хес дава под клетва декларация на защитника си д-р Сайдл, в която под точка втора четем: По време на това заседание (има се в предвид разпита, който лорд Саймън провежда с вече затворения Хес на 9-ти юни 1941-ва година по поръчение на Чърчил) аз споменах за четири писмено представени точки, които Фюрера ми даде като основа за бъдещо разбирателство с Англия От там ние можем да съдим не само за волята за мир на парламентьора, но имаме също така и ясен белег за това, че Хес не е действал самосиндикално, а е бил натоварен с мисията си от шефа на германското правителство, който е знаел за полета му.

 

 Трябва да се уточни, че само пълния достъп до папките на британския национален архив би могъл да ни помогне да установим причините, поради които Англия не е била готова да приеме или поне да дискутира предложението за мир, което й е било отправено от Германия. Самият Чърчил през февруари 1941-ва обявява, че европейската война срещу Германия вече не може да бъде спечелена. Затова войната трябвало да бъде разнесена по целия свят и по възможност до края на годината Русия и САЩ да бъдат въвлечени на страната на Великобритания. Дългогодишният държавен секретар на британското външно министерство и голям противник на германците сър Робърт Ванситарт обявява с писмо от 6-ти септември 1940-та следното на своя министър лорд Халифакс: ..или германския райх ще падне или нашата страна, като не става дума за падение, а за цялостно унищожение. Аз вярвам, че германския райх ще бъде изцяло унищожен. Това е нещо различно от това да загине Германия, но трябва на всяка цена германския райх да загине, защото той и идеята за него са чумата, която от 75 години вреди на нашите интереси. Врагът е германския райх, а не нацизма!

 

 Британските тайни служби разбират още в началото за опитите за мирни преговори на главният заместник на Фюрера и безмилостно се възползват от тях, за да му устроят капан. Биват създадени привидни нагласи за мир сред някои членове на британското правителство, но опитите за среща биват отхвърляни, като по този начин се цели печелене на време, през което СССР да е готов за нападение, а Германия да бъде принудена да се защитава. Когато Хес лети на 10-ти май 1941-ва с цел да се срещне с високопоставени британски личности, той бива арестуван и отказват да признаят статуса му на парламентьор. По време на войната той бива държан в затвора в уелската столица Кардиф, където преди 100 години неговия роднина Карл Хес работи като учител и даже се жени за англичанка. Неговият гроб е само на няколко мили от мястото, където бива държан Хес.

 

 Хес е сигурен, че англичаните искат да го отстранят в качеството му на неудобен за тях свидетел и още на 12-ти август 1942-ра пише на швейцарския посланик в Лондон: В случай, че умра ви моля да имате грижата да поискате международна лекарска комисия да извърши аутопсия на тялото ми и да установи причината за смъртта ми. Историята показва, че той е имал абсолютно право с това свое искане, макар и с 45 години закъснение.

 

 След процеса в Нюрнберг, където е осъден на доживотен затвор, той бива преместен на 18-ти юли 1947-ма година в Шпандау заедно с шест други военнопрестъпници. Сред пленниците той се е ползвал с имиджа на аутсайдер, който е отказвал да работи, не е посещавал църковните служби, имал е постоянен страх, че яденето му е отровено и 20 години категорично е отказвал да приема посетители. Мнозина са го имали за хипохондрик. През 1966-та (след освобождението на Алберт Шпеер и Балдур фон Ширах) му биват осигурени някои дребни облекчения в режима. Килията му е седяла отключена, като е можел да се къпе, когато иска и да си вари чай или кафе. Вестниците му обаче са били цензурирани до неузнаваемост всекидневно, а бележките и записките му са били изгорени след смъртта му. Контактът му с външния свят се е изчерпвал с тримата войници, които са го охранявали, ръководството на затвора и човек, който се е грижил за него.

 

 През 1982-ра е назначен последния човек, който се е грижил за него. Това е тунизиеца Абдула Мелаоуи, който съвсем скоро става приятел с възрастния и болен Хес, а доверието им е като между баща и син. Когато Мелаоуи разбира, че Хес говори не само немски, английски и френски, но и арабски, двамата започват да си говорят спокойно в пълната с микрофони килия, като няма опасност да бъдат подслушани от пазачите. Тунизиецът успява да се наложи Хес да получи ново легло, което е съобразено с болестното му състояние, както и нови дрехи, каквито не е имал от 30 години. През цялото време той успява нелегално да му носи шоколад и сладкиши. Той вижда как през 1985-та година Хес следи с интерес успеха на един млад 17-годишен германец на тенис турнира в Уимбълдън. Когато се чува германския химн Хес става и вдига ръка до главата си за войнишки поздрав.

 

 Тунизиецът описва Хес, като господин в най-добрия смисъл на думата, като личност, която ясно осъзнава историческия си ранг, като човек, който никога не се оплаква, но често е отчаян или тъжен. Когато Мелаоуи разбира, че Горбачов е готов да освободи стария човек, той веднага споделя това намерение на руския лидер с Хес, а той му отговаря: Това е моята смъртна присъда!. Той отлично знае, че британците няма да позволят на измъчения от болести, но запазил своя бистър ум Хес да излезне от вратите на затвора жив и да представи истината на световната общественост. Ако това не беше станало нямаше Дейли Поуст да пише на 18-ти август 1987-ма година: Борецът за мир Хес отнесе своите исторически тайни със себе си в гроба. Досиетата на британските архиви относно Хес са засекретени до 2017-та година. Убийците му са сред нас и се движат свободно. Очевидецът на убийството, Абдула Мелаоуи е направил всичко по силите си да предизвика съдебен процес, но такъв никога не се е състоял поради липсата на интерес и политическата импотентност от страна на германската правна и политическа система.

 

Многократно той разказва на Хес за стотиците демонстранти пред затвора, които изискват неговото освобождаване! На въпроса защо не се радва, Хес отговаря: Хората отвън изпълняват своя дълг, точно както аз изпълнявам вътре моя. Нека ние също изпълним своя дълг и почетем войника и политика, който жертва живота си да осигури мир за Германия и целия свят, за което заплати с 46 години мъчителен затвор! Това не е възхваляване, а застъпничество за историческата справедливост! Ако ни е нужен още някакъв ключов свидетел, нека това да бъде Мартин Нимьолер, който е прекарал дълги години в концлагерите на националсоциалистическа Германия и в никакъв случай не може да бъде обвинен, че е нео-нацист! В писмо от 1-ви май 1969-та той пише: Действително съм част от спомагателното дружество Свобода за Рудолф Хес! Това е така, защото не вярвам във вината му, а и никога не съм вярвал в нея

 

Заключителните думи на Рудолф Хес от процеса в Нюрнберг:

 

Аз не възнамерявам да се защитавам спрямо обвинители, на които отнемам правото да повдигат обвинение срещу мен и моите народни другари! Аз не се занимавам с обвинения, които касаят неща, които са чисто вътрешно-германски въпрос и съответно не са работа на чужденци! Аз не взимам отношение по въпроси, които имат за цел само и единствено да ударят по моята чест и по тази на германския народ! Подобни нападки от врага ги приемам сами по себе си като доказателство за нашата чест! Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя редом до най-великия син, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм щастлив, че съм изпълнил дълга си към моя народ! Моят дълг като германец, като националсоциалист, като верен последовател на моя Фюрер! Аз не съжалявам за нищо! Ако сега седях отново в началото щях да постъпя по начин, по който съм постъпил, даже и да знаех, че в крайна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорен! Без значение какво правят хората, един ден аз ще седя пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще отговарям пред него и знам, че той ще ме оправдае! 

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

 NSDAP/AO Bulgarisch