"Widerstand um jeden Preis, " Das Reich,  22 April 1945 

Съпротива на всяка цена

Д-р Йозеф Гьобелс 

 

Войната навлезе в ниво, в което само пълните усилия на нацията и на всеки индивид могат да ни спасят. Защитата на свободата ни не зависи вече от армията, която се бие на фронта. Всеки цивилен, всеки мъж и жена, момче и момиче трябва да се бие с ненадминат фанатизъм. Врагът очаква, че след като неговите танкове веднъж са пробили, те няма да срещнат съпротива. Той вярва, че ние сме толкова объркани от неговото материално превъзходство, че ще оставим нещата да вземат развитие, без да се опитаме да ги променим. Трябва да докажем, че вражеските надежди са грешни. Нито едно село, нито един град не може да се предаде на врага. Той е силен, но не достатъчно силен, че да държи цялата територия на Райха без наша помощ. Ако ни убеди да капитулираме, той ще бъде улеснен с нас. Врагът донесе разрухата върху нашите градове и провинции чрез най-лошия и най-ужасен бомбен терор. Докато сме решени да се съпротивляваме на всяка цена, не можем да бъдем бити, а за нас непобедени значи победители.

Тази война на нациите изисква тежка саможертва. Все още тези саможертви не са започнали да се сравняват с тези, които ще бъдем принудени да правим при поражение. Врагът естествено иска да направи битката срещу Райха, колкото се може по-лесна и по-безопасна, и се надява да намали морала ни чрез съблазнителна агитация. Това е отрова за слаби души. Този, който се поддаде показва, че не е научил нищо от войната. Той мисли, че е възможно да тръгне по лекия път, когато само трудния води до свобода. Тези са същите съмнителни души, които нямат чувство за национална чест и нямат нищо против да живеят под властта на Англо-американските евреи и техните Банки, приемайки благотворителност от техните ръце. С други думи такива хора са боклука на нацията, които въпреки това дават изцяло грешна представа за нашия народ. Човек може да види как Английски или Американски вестник си прави смях с тях, гаври се и ги презира и ги сравнява с храбрата немска нация, която се бие за живота си. Тази нация, която демонстрира героизъм и все повече героизъм, има само едно желание, когато чете разказите за предателите: да ги убие. Те не заслужават нищо друго. Не може да се твърди, че не знаят какво правят. Те трябва да знаят, за което им се е казвало достатъчно често, дори и от врага. Кой е виновен, че не искат да ни вярват, ако не те самите?

По средата на хиляди битки, тежести и поражения, нашият народ стои непречупен. Сърцата ни се гордеят, когато чуем от врага за дивия фанатизъм, който среща, как бащи, майки и дори деца се напрягат да се съпротивляват на нашествениците, как момчета и момичета хвърлят ръчни гранати и мини или стрелят от прозорците на мазетата, без да се интересуват от опасността. Те принуждават врага да им отдаде уважение. Те спират силите му. Принуждават го да хвърли запасите си, за да задържи въстаналия град или село нажежено с национален фанатизъм, по този начин, забавяйки преднината му, докато бъде построена нова отбранителна линия, няколко километра по напред. Абсурдна промяна на фактите е да се твърди, че тези бойци се бият с отчаяние. Атаките на врага са по-рискови от съпротивителните методи, които ние използваме. Те имат твърда основа, която скоро ще направи своя удар в развитието на войната. Нация, която защитава свободата си с всички свои ресурси никога не е била побеждавана. Често обаче тези, които се предадат от отчаяние са били побеждавани.

Цялото ни военно усилие изисква революционни промени. Старите правила на войната са излезли от употреба, и не могат да бъдат използвани въобще в сегашната ситуация. Това е епохата на войни между нациите. Когато цели народи са заплашени, те трябва да се защитават. Врагът не иска просто да вземе някоя провинция от нас или да ни избута в благоприятни и стратегически граници; той цели да отреже същинските ни артерии, разрушавайки нашите фабрики и заводи, нашата национална същност. Ако успее Германия ще стане гробище. Народа ни ще гладува и умира, с изключение на милионите, които ще бъдат депортирани в Сибир като роби.

В такава ситуация всеки метод е справедлив. Ние сме в състояние на национална тревога, няма време да питаме какво е нормално да се направи! Тревожи ли се врагът за това? Къде международното право позволи десетки хиляди немски жени да бъдат изтезавани и изнасилвани на изток, или десетки хиляди немски деца да бъдат убити по страхлив и ужасен начин, или многото невинни, които паднаха, ставайки жертва на варварски бомбен терор? Всички нормални закони на войната са отдавна отхвърлени. Само ние добрите по природа германци още държим на тях с грешната идея, че може по този начин да доведем противниците си до разум. Фактите доказват противоположното. Нашите врагове са дори достатъчно нагли да ни наричат варвари и военнопрестъпници, защото и тук и там ние вдигаме съпротива чрез средствата, с които разполагаме. Съвсем наскоро Британски пилоти-терористи, които бяха свалени от противовъздушната отбрана, след като вършеха опустошителната си работа над немските градове, бяха нападнати от мъже и жени в Берлин. Хора останали без домове и опитващи се да спасят имуществото си и да изровят телата на родителите и децата си. Тази реакция на ожесточение срещу английските пилоти е разбираема, но немските пазачи ги защитиха от народния гняв. Какво щеше да се случи с пленен немски пилот в горяща Москва? Въпросът сам казва своя отговор. Рицарските обноски не ще постигнат много в тази война. Германския мечтател трябва да се събуди, ако не желае да загуби свободата и живота си. Колко дълго ще чака да направи необходимото? Ще чака ли, докато се появят Болшевишките плакати, заповядващи всеки между 14 и 50 години да се яви на уречен пункт с дрехи и храна за 2 седмици и след това да бъде транспортиран в Сибир? Или докато Англо-Американските окупационни сили унищожават рушат народа ни чрез глад и болести?

Пресилено ли е всичко това? Не, въобще не! Това стана сурова реалност в окупираните територии на Изток и Запад. Само някои романтични души не могат да го видят. Те са си построили свят на илюзии, не желаят да вярват на фактите и да си направят необходимите изводи. Те трябва да си променят мисленето, колкото е възможно по бързо. Някой каза веднъж, че не знаел кой народ може да бъде бит до смърт, но че знаел-Германския народ трябвало да бъде бит до живот. Какъв удар трябва да дойде, че да се събудят тези хора от техните илюзии, какво може да ги накара да се откажат от фантазиите и грешките? За тяхно собствено добро, ако не за доброто на всеки друг. Какво ще убеди тези перчещи се пораженци да защитят себе си?

Врагът умира от желание да ни покори. Лондонските вестници писаха наскоро, че Англо-Американски офицери гледали с презрение собствениците на къщите, в които са се настанили. Последните си купували Немско-Английски речници с цел да преговарят. Само домашните прислужници отказали да се държат по такъв недостоен начин. Какво може да се каже за тези същества, които се коалират с нашествениците? Да ги бием изглежда единственото възможно решение. Благодарим на Бог това са единични случаи. Какво да си мисли германеца за хора, които имат тяхната собственост разрушена и на които е казано, че ще бъдат измъчвани в Средновековен стил, и които още искат да провеждат приятни разговори със завоевателите си?

Защо споменаваме тези примери? С цел да защитим здравите хора от инфекцията. Поддадат ли се всичко би било свършило. Нямаше да има нито спасение, нито бъдеще. Трябва да си помогнем сами на себе си, ако искаме да получим някаква помощ въобще. Повече от наивно е да вярваме, че враговете ще ни помогнат. Все още имаме достатъчно начини и възможности за защитим себе си и да доведем войната до успешно заключение, ако само ги използваме. Това е центъра на усилията ни. Всеки трябва да започне със себе си, пропъждайки всяка слабост и апатия. Да стои решително и да дава пример на другите; трябва да бъде на пост, когато се чуе за пораженство. Той трябва да бъде човек и действие, работа и битка, докато преодолеем най-тежките кризи на тази война. Не знаем колко дълго ще се проточи, но само това е необходимо, ако искаме да живеем. Това е истината за всеки германец, независимо дали е на фронта или вкъщи. Никой не може да остави това на някой друг. Всички сме заедно на един кораб, който плава през буря. Никой не може да стои в ъгъла, роптаейки и оплаквайки се, правейки само критични забележки към кормчията и пътниците. Кой може да застане срещу останалите, когато те хвърлят през борда страхливеца, който очевидно не показва уважение към тях? Тогава напрежението пада с лекота-и физическото и психическото, защото Кораба се спасява от един професионален паразит и оплаквач, който е застрашавал сигурността им и пречел на усилията на пътниците да се спасят от бурята. Така стоят нещата.

Не може повече да обръщаме внимание на умората, слабостите и деликатностите. Какво ние искаме и какви са намеренията на нашия сатанински противник е казвано достатъчно често и ясно по време на войната? Няма нужда да се повтаря. Всеки го знае. Развоя на нещата го потвърждава, а не го опровергава. Няма надежда да са верни твърденията на слабаците и техните страхливи извинения, че нещата са само наполовина лоши отколкото се страхуваме. Ако вражеската агитация ни подмами да се предадем нещата, ще станат още по-лоши, отколкото сме предсказвали. Трябва да си направим правилното заключение, хладнокръвно, спокойно и без оплакване, но с решителност.

Развяването на белия флаг означава предаване на войната и срамна загуба на живота. Няма причина това да се прави. Напротив, това само ще помогне на нашия враг да спечели евтина победа и поне за момент да прикрие растящата криза в своята коалиция.

Резултатите са лесно видими. Те ще засегнат само нас и рано или късно ще доведат до тотално унищожение на нацията. Никой не желае да приеме тази съдба. Затова трябва да продължим да се съпротивляваме на всяка цена, дори при най-тежките и безперспективни условия. Бихме се с години почти без риск. Това не е особено похвално. Рискът бе изцяло от страна на противника. Те преодоляха опасността. Кой мисли, че ние не можем да направим същото? Такъв човек би трябвало да си купи примка и да направи на себе си това, което мисли, че ще се случи на цялата нация.

Още живеем и дишаме и имаме планини от съпротива останали в нас, само трябва да ги изкараме навън. Никога преди не сме вярвали в Германия толкова страстно, колкото днес, когато Райха преживява криза от небивал мащаб. Човек не може да прецени шансовете на болника за изцеление от треската. По-скоро всички възможни начини трябва да се използват, за да се борят с болестта и да събудят естествената защита на тялото, да дадат на пациента кураж, така че той да не губи воля за живот. Човек трябва да напрегне защитата си, която да го накара да преодолее критичните моменти. Всеки друг подход е глупав и опасен. Четиринадесетгодишно момче, което прикляка с панцерфаустът си зад разрушена стена, е ценно за нацията повече, отколкото десетина интелектуалци, които се опитват да докажат, че нашите шансове са нулеви. Биещото се момче действа инстинктивно по правилния начин, интелектуалците действат по грешен и нелогичен начин. Защото те са се предали, откакто положението е дебалансирано.

Дали нещата са балансирани или не зависи само от нас. Последната развръзка на войната, ще се определи от усилията на замесените нации. Германския народ още може да направи безпрецедентен подвиг. По този начин ще спечелим победата. През 1918 година се предадохме в последната минута. Това няма да се случи през 1945 година. Всички трябва да го решим.

Това е основата на нашата крайна победа. Може да звучи невероятно днес, но въпреки това: Крайната победа ще бъде наша. Ще дойде през много сълзи и кръв, но ще оправдае всички жертви, които направихме.

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch